Пантюркизъм: Разлика между версии

Като [[концепция]], пантюркизмът възниква през втората половина на XIX век в [[Османска империя|Османската империя]]. Дългосрочната му цел е политическо обединение на всички [[тюркски езици|турско-говорящи народи]] в Османската империя, Русия, Китай, Иран и Афганистан. Пантюркисткото движение първоначално тръгва из средите на обществени дейци [[кримски татари|кримски]] и [[волжки татари]] с цел обединението на "туранците"„туранците“ (по името на легендарната древна родина [[Туран]]) в Османската и Руска империи срещу нарастващото руско геополитическо имперско влияние в [[Евразия]]. <ref>[http://www.britannica.com/eb/article-9058213/Pan-Turkism Pan-Turkism — – Britannica Online Encyclopedia]</ref><ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/sie/13005/ПАНТЮРКИЗМ]</ref><ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/118305/Пантюркизм]</ref>

Възникването на идеологията на пантюркизма е тясно свързана с понятието за "„[[Туран]]"“, което се появява като [[антипод]] или противоположност на "„[[Иран]]"“ (легендарната прародина на [[арии|арийската]] култура, според лингвистичните европейски и предимно германски дирения от първата половина на XIX век, като понятието "арийци"„арийци“ е за първи път употребено от [[Макс Мюлер]] през 1860 г.) - – страна в която господства персийската култура (виж и [[култура на Иран]]).

Според разбиранията от втората половина на XIX век, легендарния "Туран"„Туран“ е на север от Иран и обхваща огромното пространство от [[Кавказ]] до [[Саяни]]те, привключвайки към арела си всички етнически групи от [[Хипотеза за общия произход на урало-алтайските езици|урало-алтайското езиково семейство]]. В този контекст, пантюркизмът е замислен не само като тясно етническа, но и като общокултурна идеология за всички народи били под туранско културно влияние от целия този огромен географски периметър. Към момента на избистряне и формулиране на идеологията, създателите и&#768; не дават задоволителен отговор на въпроса, каква култура са притежавали тези туранци, които били предимно номади.

Зад идеята на пантюркизма наднича стратегическия замисъл на британската политика да противопостави на Русия и Персия - – [[Османска империя|Османската империя]]. След като Руската империя се връща на световната имперска сцена като първа цигулка с успеха си в [[Руско-турска освободителна война|руско-турската освободителна война]], през 1883 г. в Османската империя започва да излиза вестник «Терджюман»„Терджюман“ (Преводач), списван от лидера на [[кримски татари|кримско-татарската общност]] край [[Босфор]]а, педагог и писател - – [[Исмаил Гаспрински]]. Именно на страниците на този вестник се развива изпърво идеята за консолидация на всички т.нар. тюркски народи. Тази идея първоначално търси главно общата етническа основа сред кримските татари, [[Волжки татари|волжките татари]] и [[азербейджан]]ските интелектуалци в контекста на модерната по него време [[расова теория]]. Прави впечатление насочеността на пантюркизма къмто великоруските предели и в частност към ханствата покорени от [[Иван Грозни]] по времето на реализацията но проекта "„[[Трети Рим]]"“. Гаспински се заема с първите лингвистични стъпки за обяснение на общия произход на всички тюркски езици, като практически съдейства за изчистването към опростена форма на стария турски език - – чрез премахване от него на всички персийски и арабски заемки. Неговият замисъл не е оригинален, а подражателен, и се изразява в идеята, този вече изцяло [[турски език]] да се превърне в общ език на всички тюркски народи по света. Идеята на Гаспински, макар и не буквално, е взаимствана и приложена от [[Кемал Ататюрк]]. Тя лежи в основата на създаването на съвременния турски език, който е приемник на [[османски език|османския език]], спрямо когото съвременния турски се различава доста.

Следващата стъпка в консолидацията на тюркските народи е една публикация от 1902 г. на списанието "Тюрк"„Тюрк“ в Кайро. От страниците на списанието, пантюркистката идея е представена като алтернатива на западнячеството и ислямизацията на теократичната държава на османците.

Първата научно-теоретична обосновка на пантюркизма се съдържа в една статия на волжкия татарин [[Юсуф Акчурин]], озаглавена "Три„Три вида политики"политики“, излязла през 1904 г. Четири години по-късно, през 1908 г., излиза и книгата на азера [[Али Гусайназаде]] "Тюркизация„Тюркизация, Ислямизация, Модернизация"Модернизация“, в която идеята на пантюркизма е доразвита.

През 1911 г. Юсуф Акчурин започва в Истанбул да издава вестникът-брошура "Турска„Турска орда"орда“ (Турска родина). По това време известните турски писатели [[Зия Гьок-Алп]] и [[Халиде Едиб Адивар]] излизат с романа "Ени„Ени Туран"Туран“ (1912, "Нов„Нов Туран"Туран“), в който посредством героично повествование се опитват да прославят миналото и бъдещето на тюркската раса (туранидите). Символ на тюркската раса става вълчица (Бозкурт), определяна като майка на нацията, на която според легендата преди приемането на исляма са се кланяли турците. От името на тази вълчица произлиза и наименованието "„[[Сиви вълци]]"“ на най-известната организация изповядваща пантюркистка идеология.

Пантюркизмът е припазнат и става част от идеологията на [[младотурци]]те. Независимо от обстоятелството, че не е свързан с османското минало, османското правителство участващо на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през Първата световна война, го използва за своите си цели по възстановяване на предходното имперско влияние на османците в [[Кавказ]]кия регион. По тази линия, османското правителство предоставя помощи и на различни националистически движения в Централна Азия по време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война 1918/21 г.]] в Русия след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. През 1923 г., след успеха на съпротивата на [[Кемал Ататюрк]] срещу [[Антанта]]та, турският журналист Зия Гьок-Алп излиза с книгата "Основни„Основни принципи на тюркизма"тюркизма“, която дава нова насока и значителен принос в преформулирането на пантюркистката идеология с оглед новите реалности след края на Първата световна война с [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]]. След успеха на т.нар. кемалистка революция, старата пантюркистка идеология е изтикана и остава на заден план, заместена от [[кемализъм|кемализма]], който проповядва откровено западнячество. Отделно от това успеха на болшевиките в Русия (срещу чийто основни политически врагове е насочен основно пантюркизма - – [[Бяла гвардия|белогвардейци]]те), прави тази идеология не особено актуална и привлекателна в новия геополитически контекст.

С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. настъпва нова ера във възстановяването на пантюркисткото движение. То е подкрепяно индиректно от атлантическите съюзници на Турция, които намират в пантюркистката идеология средство за реализация на своите геополитически стремежи и интереси по отношение на бившите съветски републики и вече независими държави [[Узбекистан]], [[Азербайджан]], [[Туркменистан]], [[Киргизстан]] и [[Казахстан]]. През 1991 г. в [[Казан (Русия)|Казан]] е създадена [[Асамблея на тюркските народи]] - – събитие, което става [[крайъгълен камък]] в новата история на пантюркистката идеология, поставяйки ново организационно начало на пантюркизма. Със създаването на Асамблеята на тюркските народи е положен темела на първата паневропейска тюркска организация (по чисто географски и формален признак). Асамблеята провежда редовни срещи в столиците на държавите с т.нар. тюркско население, като тази организация е най-представителна през 21 век за по-голяма част от тюркските народи и етнически групи в света <ref name=autogenerated2>[http://tatar.yuldash.com/099.html Журнал "Тюркоман"„Тюркоман“, Лондон. ПАНТЮРКИЗМ: ПРОШЛОЕ, НАСТОЯЩЕЕ И БУДУЩЕЕ]</ref>.

След падането на Берлинската стена, старата пантюркистка идеология намира най-сериозна подкрепа в Турция и Азербайджан <ref>[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews=33286 THE REBIRTH OF PAN-TURKISM?]</ref>. Турският пантюркизъм е светски и търси опора в османското минало, което чисто фактологично е парадоксално. Исторически за [[огузи|огузко]] заселване в/на [[Анадол]]а (огузите се считат в частност за истинските [[Тюркски народи|тюрки]]) може да се говори след средата на 11 век и най-вече след загубата на Византия в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]]. И до днес е спорен туранския [[генезис]] както на населението на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]], така и на малоазийското население по времето на Османската империя. Последните генетични данни по въпроса за [[произход на турците|произхода на турците]] по-скоро изключват, отколкото подкрепят пантюркистките стремежи на тази страна в чисто етнически план.

Въпросът за "героичното„героичното пантюркистко минало на Османската империя"империя“ е изключително дискусионен в Турция.[http://asia.actualno.com/news_311643.html] Османската империя е [[теокрация]] и в по-малка или по-голяма степен наследничка на [[Византия]], даже и в чисто [[историческа география|историко-географски]] план. Още във византийската армия са съществували корпуси от т.нар. [[туркополи]], лека кавалерия, лоялна към [[кръстоносци]]те, чийто произход би могъл да се търси в средите на [[стратиоти]]те и [[акрити]]те, формирали известните [[Банда (Византия)|византийски банди]]. След завоюването на ислямските светини [[Мека]] и [[Медина]], с изземването на [[плащ]]а и [[знаме]]то на [[пророк]]а и останалите ислямски светини от [[Селим I]] (чиято майка е [[понтийски гърци|понтийска гъркиня]] от [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]]) от египетските [[мамелюци]], османската династия се тотално поевропейчила. Всички [[валиде султан|валидета]] без изключение от [[16 век]] насам били европейки. Известно е, че по времето на разцвета на Османската империя (16- – 17 век), до началото на 19 век, името "турчин"„турчин“ било изключително обидно в рамките на империята, както никога през старото византийско време. Освен това за мюсюлманите в Османската империя по това време бил забранен достъпа до държавното управление и военна служба (да са членове на [[Диван (учреждение)|диван]]а и на [[еничарски корпус|еничарския корпус]]). През 17 век с властта на османците се разпореждала [[Кьосем Султан]], нещо нечувано в тюркския средноазиатски свят. Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в района на Мала Азия, било предприето по време на управлението на султан [[Ахмед II]].

=== [[етимология]]таEтимологията "турци"„турци“ в българската книжнина ===

Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на [[XVIII век]]. До тогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни"„агаряни“ и "измаилтяни"„измаилтяни“, което ще рече че османските мюсюлмани са [[алегория|алегорично]] чада на библейската [[Агар]], робиня на [[Авраам]], и техния син [[Исмаил]], т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/103-osmanskoto-vreme-v-balgarskite-tekstove-prez-hh-i-hh-vek.html]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за [[произхода на османците]], т.е. не на членовете на управляваща империята [[османска династия]], а на първите османски войни тръгнали от [[Сьогют]]. Най-сериозните изследователи по [[тема]]татемата ([[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]], [[Стивън Рънсиман]]<ref>Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване "Падането„Падането на Константинопол"Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за сулджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд "„[[Изследване на историята]]"“, Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. {{Цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Падането на Константинопол, стр. 41- – 42 | достъп_дата = 13 юни 2011 г. | автор = [[Стивън Рънсиман]] | дата = 1984, второ издание | издател = [[Издателство на Отечествения фронт]] | език = bg}}</ref>

, като терминът "„[[Тема (Византия)|тема"]]“ произхожда от означението на отделните малоазийски провинции на Византия) виждат техните корени в окончателно отритнатата от [[Палеолози]]те и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия (виж и [[иконоборство]]). До [[кърджалии|кърджалийското време]], спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали [[епитет]]и като "варвари"„варвари“, "асирийци"„асирийци“, "неверници"„неверници“, "езичници"„езичници“, "дяволи"„дяволи“, "безбожници"„безбожници“, "сарацини"„сарацини“, "проклети"„проклети“, "зверове"„зверове“ или "сластолюбци"„сластолюбци“. В [[апокриф]]ната книжнина като техен символ е определяна [[змия]]та, която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на [[богомилство]]то, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива.

В [[геополитика|геополитически]] контекст е интересно обстоятелството, че пантюркизмът възникнал като антипод на арианизма, се бори за влияние в Средна Азия, която е сърцевина на [[евроазийство]]то. Инструментът за прокарване на [[евроатлантизъм|евроатлантическото]] влияние в този регион е светска Турция. Стратегическото значение на Средна Азия се определя от това, че тя е полоса за влияние на всички регионални сили или суперсили - – [[Китай]], [[Индия]], [[Иран]] и [[Русия]] откъм [[Европа]].

Като уникално историческо посещение в региона е отбелязано това на американския президент [[Джордж Уокър Буш]], който става първия [[президент на САЩ]] отишъл на официално посещение в [[Монголия]] - – сърцевината на [[Евразия]].[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=2017&sectionid=4&id=0001002] В исторически план, [[Монголска империя|Монголската империя]] с нейните наследнички е най-голямата [[империя]] в [[история на света|историята на света]], а според [[Карл Шмит]]: {{цитат|световната история - – това е история на борбата на континенталните държави против морските държави и на морските държави против континенталните|}}.<ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 69- – 72) |year= 2008 |publisher= УИ "Св„Св. Кл. Охридски"Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>

В българската [[възраждане|възрожденска]] и следосвобожденска историография, въпросът за произхода на прабългарите, които са създатели на Дунавска България (по името на които се нарича народът и държавата) се оказва "„[[крайъгълен камък]]"“, като опорна точка за обяснение на [[история на България|историята на България]]. По една или друга причина, този изцяло научен въпрос е политизиран и разясняван в контекста на господстващата геополитическа доктрина на управляващите. Като цяло преди [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]], в българската историография е наложено схващането, че прабългарите били туранци. След 9 септември 1944 г. се налага друго виждане, без да се отрича туранския произход на прабългарите, че те били нискокултурен степен народ от номади, а основна роля в изграждането на държавата с името България, са имали [[славяни]]те и в частност т.нар. [[славини]]. След [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] усилено си пробива път в българската историография теорията за [[ирански народи|иранския]], или по-точно източно-иранския произход на прабългарите. През 1982 г. известният германски археолог и специалист по ранна [[медиевистика]] [[Йоахим Вернер]], след анализ на предметите на [[съкровище от Мала Перешчепина|съкровището от Мала Перешчепина]], заявява, че несъмнено те, и особено меча (съкровището се съхранява в [[Ермитаж]]а под инв. № 1)[http://hermitagemuseum.org/html_Ru/03/hm3_2_13.html][http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2033&sectionid=8&id=0001501], не са могли да принадлежат на никой друг владетел от времето към което се отнасят, освен на [[Кубрат]]. Кубрат, който е основател на племенното обединение от 26 племена известно от историята като [[Стара Велика България]], е византийски [[патриций]] отгледан и възпитан в двора на [[Ираклий]] - – последния император участвал в гигантския античен [[римско-персийски войни|римско-персийски сблъсък]], който [[обсада|обсаждайки]] [[Ктезифон]] връща в [[Йерусалим]] и [[Свети земи|Светите земи]] на [[Божи Гроб]] главните християнски [[оръдия на страстта]], отмъкнати от Светия град като бойни трофеи от [[Сасаниди]]те.

* [http://kakvoe.com/%D0%9F%D0%A0%D0%A1%D0%A2%D0%A3ПРСТУ/18-2009-12-01-08-41-05/1880-2010-02-20-06-43-36.html Пантюркизъм]

* [http://seesbg.com/?b=art&art=157 Турция между Европа и Евразия от списание "Геополитика"„Геополитика“]

* [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5381&sectionid=5&id=0000701 С доктрината "Ататюрк"„Ататюрк“ Турция няма място в ЕС]

* [http://www.kas.de/proj/home/pub/43/1/year-2005/dokument_id-6642/index.html Йозеф Кардинал Рацингер - – Папа Бенедикт XVI; Европа. Нейните духовни основи вчера, днес, утре.]

* [http://www.pravoslavie-i-islam.ru/gradeva.htm Турците в българската книжнина, ХV - – ХVIII век]

* [http://www.ndt1.com/article.php/20080303182233527 Пантюркизъм – Турция-Азербайджан-Гагаузия - – I]

* [http://www.focus-news.net/?id=l13366&PHPSESSID=skqbfhppbcss6sk5v3h35a9mk6 Пантюркизъм – Турция-Азербайджан-Гагаузия - – II]