Западна Двина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
'''Западна Двина''' ({{{lang-ru|Западная Двина}}, {{lang-be|Заходняя Дзвіна}}, {{lang-lv|Daugava}}) е най-голямата река в [[Латвия]], 2-та по големина в [[Беларус]] и 58-та по дължина в [[Русия]]. Дължината ѝ е 1 020 km. Протича на територията на Русия (325 km) – [[Тверска област|Тверска]], [[Псковска област|Псковска]] и [[Смоленска област]], [[Беларус]] (328 km) – [[Витебска област]] и [[Латвия]] (367 km). Влива се в [[Рижки залив|Рижкия залив]] на [[Балтийско море]].
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Западна Двина изтича от югозападния ъгъл на езерото Охват (на 221 m н.в.) при село Бобровец, Андреаполски район на [[Тверска област]], във [[Валдайско възвишение|Валдайското възвишение]] и се насочва на юг-югозапад. До град [[Андреапол]] ширината на реката е 15-20 m, бреговете ѝ са гористи и умерено стръмни, а коритото ѝ е каменисто, с бързеи и малки прагове. На участъка до град [[Западна Двина (град)|Западна Двина]] шрината и се увеличава до 50 m, а след него – до 100 m. След устието на река [[Велеса]] (ляв приток) Западна Двина завива на запад, а след устието на [[Торопа]] (десен приток) – на юг и на протежение от около 45 km служи за граница между [[Тверска област|Тверска]] и [[Псковска област]]. Навлиза в [[Смоленска област]], завива на югозапад, минава през град [[Велиж]], от където става плавателна и след около 30 km навлиза на територията на [[Беларус]]. В този така описан участък реката тече в трапецовидна долина с ширина до 1 km, с високи брегове и слабо изразена двустранна заливна тераса. Течението ѝ е с малко завои, на места с бързеи и прагове.
На територията на Беларус, преди град [[Витебск]] реката преминава през ниското Витебско възвишение, изградено от девонски доломити и образува множество прагове и бързеи на протежение от 12 km. След [[Витебск]] Западна Двина продължава в западна посока, а след посьолок Бешенковичи – в северозападна, преодолява Городокското възвишение и навлиза в Полоцката низина. Тук долината ѝ значително се разширява (до 3-4 km), а ширината на водното течение достига до 200 m. В района на град [[Верхнедвинск]] реката проломява Летгалското възвишение, навлиза в Латвия и след град [[Даугавпилс]] завива на северозапад, като се разлива широко по Източнолатвийската низина. Тук долината ѝ достига вече до 5-6 km, и е с много полегати склонове, а течението се забавя. По време на пролетното пълноводие в този участък по течението на реката често се образуват натрупвания от ледени блокове и водите ѝ наводняват обширни пространства.
Между градовете [[Йекабпилс]] и [[Плявиняс]] река Западна Двина преодолява последното си препятствие Видземското възвишение, като тече м тясна долина, със стръмни, на места отвесни брегове, изградени от сив доломит. След изграждането на Плявиняското водохранилище нивото на реката се покачва с 40 m и голям участък от древната ѝ проломна долина е потопена от водите на водохранилището. При градовете [[Кегумс]] и [[Саласпилс]] са изградени преградните стени на още две водохранилища, а след изтичането си от последното реката навлиза в Среднолатвийската низина. Преминава през центъра на столицата [[Рига]] и в северната част на града се влива от юг в [[Рижки залив|Рижкия залив]] на [[Балтийско море]]. В този последен участък ширината на реката достига до 700 m, в района на квартал Милгравис – до 1,5 km, а дълбочината ѝ – 8-9 m.
== Селища ==
По течението на реката са разположени стотици селища, в т.ч. 22 града:
* Русия - [[Андреапол]], [[Западна Двина (град)|Западна Двина]], [[Велиж]]
* Беларус - [[Витебск]], [[Полоцк]], [[Новополоцк]], [[Дисна (град)|Дисна]], [[Верхнедвинск]]
| |||