Епистоларна литература: Разлика между версии

+ Нормативен контрол, + 2 картинки
м (форматиране: 4x А|А(Б))
(+ Нормативен контрол, + 2 картинки)
[[File:Behn Love-Letters 1684.jpg|мини|200px|Титулна страница на ''Любовните писма между един благородник и неговата сестра'' от [[Афра Бен]] (1684)]]
'''Епистоларната литература''' ({{lang-el|epistolé}} — „писмо“) е жанр на [[художествена литература|художествената]] [[проза]], граничещ с [[белетристика]]та и [[есе]]то, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между [[литературен герой|героите]] и духа на епохата се изразяват посредством размяна на [[писмо|писма]].
 
 
== История ==
Писмото е възникнало като тип комуникация още през късната елинска древност, а в епохата на късния елинизъм вече е била осъзната и неговата естетическа перспективност. За първообраз на епистоларния роман може да се смята ''[[„Героини”Героини]]'' на [[Овидий]] - съдържа писма на прочути митологически жени – персонажи от древността, отправени към техните неверни любовници. Жанрът запазва своя авторитет и през [[Средновековие]]то, [[Ренесанс]]а и [[Барок]]а като се разпространява и в [[Италия]], [[Франция]], [[Англия]], [[Германия]], [[Полша]], [[Русия]]. През ХIХ век той намира своите големи имена и в българската литература, става част от духовния климат на [[Българско възраждане|Българското възраждане]], участва в жанровото изграждане на една нова национална литература. Жанровата идентичност на писмото винаги е била поставяна под въпрос. То обичайно е оставяно извън системата на литературните жанрове. Различните аспекти на писмото и разнообразните му употреби затрудняват неговото определяне с обичайните категории на литературната поетика.
 
Писмото като комуникативен жанр е свързано с уникалността му като тип изказ. То дръзва да изрече премълчаното иначе. Актът на писане е израз на осъзнатата самоценност на аз-а, от една страна, и начин на отреагиране на непосредствено ставащото. Огромната част от повествователната му енергия се крие във факта на самото написване. Писмото се доближава до дневника, чрез яркото изразяване на аз-а. Въпреки това актът на себеразкриване не е достатъчно самостоятелен, уединението е привидно. Писмото носи пречупения ъгъл на виждане на своя адресат и е заместител на устното слово и на действието като устното изразяване, което има за опора мимиките, жестовете и цялостното поведение.
 
== Възникване на епистоларния роман ==
Има две теории за генезиса на епистоларния роман. Първата е, че жанрът произлиза от произведения с вмъкнати в тях писма, а втората е, че епистоларният роман идва от сборници с публикувани писма и стихове, като някои от писмата са се свързвали, за да се създаде сюжет. И двете теории са верни и се припокриват.
Има
две теории за генезиса на епистоларния
роман. Първата е, че жанрът произлиза
от произведения с вмъкнати в тях писма, а втората е, че епистоларният роман идва
от сборници с публикувани писма и стихове, като някои от писмата са се
свързвали, за да се създаде сюжет. И двете теории са верни и се припокриват.
 
Първият същински епистоларен роман е ''„Затвор на любовта”'', 1485г1485 г., създаден от испанския автор [[Диего де Сан Педро]]. В този роман са влюченивключени голям брой писма, които доминират като начин за разкриване на сюжета. Друг пример за ранен епистоларен
Първият
(''роман е произведението „[[LettresПисма àдо BabetБабет]]'') от френския писател [[Edme Boursault]]. Този роман е
същински епистоларен роман е ''„Затвор на любовта”'', 1485г., създаден от испанския автор [[Диего де Сан Педро]]. В този роман са влючени
създаден от писма на младо момиче на име Бабет, включени в сборника „''Писма за уважението, благодарността и любовта“'' от 1669 г. на същия автор. Други известни ранни епистоларни романи са ''„Писма на португалската монахиня“'' (1669), приписвано на Gabriel-Joseph de La Vergne.
голям брой писма, които доминират като начин за разкриване на сюжета. Друг пример за ранен епистоларен
роман е произведението „[[Писма до Бабет]]”
(''[[Lettres à Babet]]'') от френския писател [[Edme Boursault]]. Този роман е
създаден от писма на младо момиче на име Бабет, влючени в
сборника „''Писма за уважението, благодарността и любовта''” ''[[Lettres de respect, d'obligation et d'amour]] ''от 1669г. на същия автор. Други известни ранни
епистоларни романи са „''Писма на португалската монахиня”, ''(1669)
приписвано на Gabriel-Joseph de La Vergne.
 
За основател на епистоларен роман на английската литература се смята [[Джеймс Хауел]] (1594-1666) с произведението си ''„[[Familiar Letters]]“'' (1645-50).
 
 [[Джеймс Хауел]] (1594-1666)
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18. век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]], с изключително успешните си романи ''„[[Памела]]“'' (1740) и ''„[[Клариса]]“'' (1749). Във Франция [[Монтескьо]] пише ''„[[Персийски писма]]“'' (1721), последвано от ''„[[Жули или новата Елоиз]]“'' (1761) на [[Жан-Жак Русо]], и ''„[[Опасни връзки (роман)|Опасни връзки]]“'' (1782) от [[Шодерло дьо Лакло]]. В Германия Гьоте пише ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е ''„[[Историята на Емили Монтегю]]“'' (1769) от Франсис Брук.
с произведението си ''"[[Familiar Letters]]"''  (1645-50).
 
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18 век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]],
[[File:Goethe 1774.JPG|мини|240px|Титулната страница на първото издание ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774)]]
с изключително успешните
В началото на 18. век епистоларната форма е била обект и на подигравки, което води до редица пародийни текстове. Един от най-забележителните примери е ''„[[Шамела]]“'' от [[Хенри Филдинг]] (1741), написана като пародия на ''„[[Памела]]“'' от Ричардсън. Постепенно в края на 18 в. епистоларен роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната форма все пак продължава да се употребява отчасти и в романи през 19 в. Пример за такива творби
си романи ''„[[Памела]]”'' (1740) ''[[Pamela]] '' и ''„[[Клариса]]”
са ''„[[Франкенщайн]]'' (1818) от [[Мери Шели]]; ''„[[Тайнствената непозната]]“'' (1848) от [[Ан Бронте]].
([[Clarissa]])''  (1749). Във Франция 
 
[[Монтескьо]] пише ''„[[Персийски писма]]”'' (1721), последвано
В края на 19. век [[Брам Стокър]] създава един от най-успешните романи в епистоларна форма – ''„[[Дракула]]“'' (1897). Романът е съставен изцяло от писма, записки в дневник, изрезки от вестници, телеграми, бележки и други подобни, чрез които авторът умело се опитва да засили достоверността на разказа.
от "[[Жули или новата Елоиз]]" (''[[Julie, ou la nouvelle Héloïse]])''(1761) на [[Жан-Жак Русо]], и "''[[Опасни връзки (роман)|Опасни връзки]]''"'' ''(1782) от [[Шодерло дьо Лакло]]. В Германия Гьоте пише  ''„[[Страданията на младия Вертер]]”''(1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е
 ''„[[Историята на Емили Монтегю]]”''
(1769) от Франсис Брук.
В началото на 18-ти век, епистоларната форма е
била обект и на подигравки, което
води до редица пародийни текстове. Един от  най-забележителните
примери е ''„[[Шамела|Шамел]]''[[Шамела|а]]” (''[[Shamela]])'' 
от [[Хенри Филдинг]] (1741), написана
като пародия на ''„[[Памела]]”'' от Ричардсън. Постепенно,
в края на 18в. епистоларен роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната
форма все пак продължава
да се употребява отчасти и в романи през 19в. Пример за такива творби
са ''„[[Франкенщайн]]” ''(1818) от [[Мери Шели]];
''„[[Тайнствената непозната]]”(''1848) от [[Ан Бронте]]. В края на 19 век, [[Брам Стокър]] създава един
от най-успешните романи в епистоларна форма
– ''„[[Дракула]]”''(1897) Романът е
съставен изцяло от писма,
записки в дневник, изрезки от вестници,
телеграми, бележки и други подобни,
чрез които авторът умело се опитва да засили достоверността на разказа.
 
== Видове епистоларни романи ==
# Монологичен - писмата са само на един персонаж
# Диалогичен - писмата са на двама персонажи
# Полифоничен - писма на повече от двама персонажи
 
== Видни представители на епистоларната литература ==
* [[Елза Триоле]] — ''„Лунапарк“''
* [[Шодерло дьо Лакло]] — ''[[Опасни връзки (роман)|„Опасни връзки“]]''
* [[Джон Клеланд]] ''„[[FannyФани HillХил]]'' 
* София Бриско ''„Госпожица Мелмот...“'' и ''„The Fine Lady...” ''
* [[Ан Бронте]] ''„Тайнствената непозната”непозната“''
* [[Самюел Ричардсън]] „''[[Памела]]”,“'' и ''„[[Клариса]]''
* [[Брам Стокър]] ''„[[Дракула]]''
 
== Външни препратки ==
* М. Серафимова, [http://www.slovo.bg/old/lit-mis/199902/mserafimova.htm Жанрови„Жанрови идентификации на писмото (Проблеми на литературната трансформация)], М. Серафимова, ''[[Литературна мисъл.]]'', бр. 2 (1999)
* [[:en:Epistolary_novel|Английски сайт за епистоларен роман. Уикипедия.]]
 
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Литературни жанрове]]