Петър Сарийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 10:
Петър Сарийски е роден в с [[Раковски (град)|Калъчлии]] (днес квартал на гр. [[Раковски (град)|Раковски]]) на 27 октомври 1912 г. След завършване на основното си образование в родното си село, постъпва в семинарията на отците конвентуалци в Боюкдере в [[Истанбул|Цариград]]. След три години заминава за Италия да изучава ([[теология]]) в [[Латински колеж|Латинския колеж]] в [[Асизи]], [[Италия]]. Ръкоположен в базиликата на [[Франциск от Асизи|св. Франциск]] на 3 март 1935 г. След дипломирането си в Латеранския колеж с титлата „доктор“ по църковно и каноническо право става преподавател в семинарията на отците конвентуалци в [[Асизи]]<ref>{{икона|bg}}[http://catholic-rk.com/?page_id=8 Официалният уебсайт на църква "Пресвето Сърце Исусово"]</ref>.
През 1942 г. се връща в [[България]], където развива публицистична дейност като главен редактор на вестника на католиците в страната „[[Истина (католически вестник)|Истина]]“. Бил е и секретар на [[Софийско-пловдивски епископ|Софийско-пловдивския епископ]] [[Иван Романов]]. През 1950 г. комунистическите власти са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква във Велехрад. За тази мисия те предлагат Петър Сарийски да представи България. По това време той е член в Окръжния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]] в Пловдив. Отец [[Симеон Коков]] - бъдещ епископ - обаче успява да го разубеди да не участва. <ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
През 1952 г. в [[съдебни процеси срещу католически свещеници в България|процеса срещу католическите свещеници]] е арестуван и осъден на 20 години затвор<ref>[http://www.catholic-bg.org/?act=content&rec=167 ПРИСЪДА № 895а, гр. София, 3 октомври 1952 год.]</ref>. Излиза от затвора през 1962 г. и е назначен за енорист в с. [[Ореш|Ореш.]]Той е не само свещеник, но юрист и историк. В сферата на науката води сътрудничество с [[Великотърновски университет|Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“]], като превежда от [[италиански език|италиански]] и [[латински език]] документи и извори, свързани с българската история. Изследва историята на [[Католицизъм в България|католицизма в България]].
Завършва живота си като енорист в с. [[Ореш]], [[Община Свищов|Свищовско]] на 19 декември 1981 г. Погребан в гробището на кв. Генерал Николаево в град [[Раковски (град)|Раковски]].
== Източници ==
<references/>
| |||