Атомна бомба: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
мРедакция без резюме
Ред 36:
При този тип сглобка две (или повече) подкритични маси се изстрелват от оръдие и се сблъскват, образувайки надкритична маса. Турция и САЩ имат на въоръжение гаубица М110, способна да изстрелва атомни снаряди с мощност 2, 3 и 5 килотона.
 
Такъв е типът бомба, пусната над Хирошима. При нея голям куршум (тежък около 25,6 кг) от обогатен уран (около 89% съдържание на <sup>235</sup>U се изстрелва и попада в кух цилиндър (тежък около 38,4 кг) от по-малко обогатен уран (около 75% <sup>235</sup>U). Тази сглобка е обградена от два слоя обвивка с общо тегло 2,3 тона. Вътрешният слой е от волфрамов карбид, и освен за задържане на надкритичната маса е добър отражател на неутрони. (По късно за отражател се използват Бор- – B, Хафний – -Hf и Берилий – -Be). Външният слой е от стомана. Подобно устройство имат и бомбите, създадени от Южна Африка.
 
=== Имплозия ===
Ред 57:
Бомбата пусната над Нагазаки се е състояла от 6,2 кг сферично плутониево ядро, около което е имало 120 кг отражателно-задържащ слой от естествен уран и 120 кг алуминиев слой, заобиколен от 32 експлозивни блока с общо тегло 2,5 тона. В центъра на плутониевата сфера е имало малка сфера – инициатор на неутрони.
 
Предполага се, че вследствие на компресията, предизвикана от имплозията, плутоният, който нормално е бил в подкритично състояние е достигнал 4- – 5 критични маси.
 
=== Сравнение на типовете ===
Артилерийското сглобяване е лесно за реализация, но има сериозни недостъци и ограничения:
 
1. Използва голямо количество атомно гориво (3- – 5 пъти повече отколкото при имплозия).
 
2. Ниската скорост на сглобяване налага ограничения върху атомното гориво – то трябва да има много ниска собствена [[радиация]], или ако при радиацията си отделя [[алфа-частици]] да не съдържа леки метали като примеси (за да се намали генерацията на неутрони). При висока скорост на излъчване на неутрони верижната реакция ще започне преди сглобяването да е завършило и ще пръсне материала преди да е реагирала значима част от него (това явление се нарича предетонация). От трите възможни делящи се материали само високо обогатен уран (над 90% съдържание на <sup>235</sup>U) има такива свойства.
Ред 79:
3. Количеството на заряда е от 2 до 4 кг (ако е плутоний).
 
4. Ударната вълна на 60 или 92 експлозивни лещи се предава най-напред върху куха тънка сфера от тежък метал (наричана летяща плоча), която започва да лети към вътрешната сфера съдържаща заряда и отражателя и се ускорява от вторични ударни вълни до скорост 6- – 8 км/сек. Този тип сглобяване позволява да се намали теглото на всички компоненти и да се конструират бомби с общо тегло 100- – 200 кг. (От 1980 г. се произвеждат и преносими бомби с таймер с тегло 18кг18 кг. Представляват цилиндър, който се носи в раница на гръб. Предназначението им е взривяване на ключови транспортни и комуникационни възли.)
 
5. Преди взривяването в някое от празните пространства се инжектира смес от [[деутерий]]<sup>2</sup><sub>1</sub>Н и [[тритий]]-изотопи на водорода. Тази смес започва [[термоядрена реакция]] при най-ниската възможна температура (около 10 мил. градуса) с отделяне на много бързи неутрони, които разцепват атомното гориво с отделяне на средно 5- – 6 неутрона на едно разцепване. Така изгарянето на атомното гориво се удвоява (примерно от 20% на 40%), като само до 1% от енергията се получава от термоядреното изгаряне деутерий+тритий. Основният принос за повишаването на ефективността се дължи на увеличения поток неутрони в последните фази на взрива.
 
== История ==
Ред 93:
* На [[6 август]] над [[Хирошима]], Япония е взривена бомбата „[[Малчугана]]“ (артилерийска уранова бомба с мощност 13 кТ).
* На 9 август над [[Нагасаки]], Япония е взривена бомбата „[[Дебелака]]“ (аналог на „Тринити“).
* Руснаците взривяват първата си атомна бомба на [[29 август]] [[1949]] г. на [[Семипалатински ядрен полигон|полигона Семипалатинск]] в [[Казахстан]].
 
== Разпространение ==
Ред 102:
Южна Африка, след ограничени тестове на уранова бомба от артилерийски тип и производството на 6 бомби е единствената страна, която е прекратила ядрената си програма. Горивото от бомбите и е пригодено за употреба в атомни реактори.
 
Счита се, че ако [[Германия]], [[Япония]] и [[Канада]] бъдат лишени от ядрения чадър на САЩ, могат в кратки срокове (2- – 3 месеца) да произведат атомни бомби, тъй като имат собствена високо развита атомна индустрия за енергийни нужди.
 
Седемте атомни сили, провели официални пълноценни атомни тестове (САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия и Пакистан) са успели при първия си опит.
Ред 109:
 
== Екологични проблеми ==
Проведените опитни атомни взривове независимо от експерименталния си характер са нанесли тежки поражения на околната среда. Острови в Тихи океан са необитаеми от опитните френски атомни взривове. Особено тежки са пораженията върху екологията в североизточен Казахстан. В близост до град [[Семей]] (Семипалатинск), на [[Семипалатински ядрен полигон|ядрения полигон]] на СССР са взривени 467456 атомни заряда, от които 120 са направени на повърхността на земята. Според проучвания през 1996 година на територията на Казахстан има 179 000 000 тона радиоактивни отпадъци, които са основен проблем на Казахстан. В резултат на радиацията са загинали много хора, много хора боледуват от болести, причинени от високата радиоактивност. Няма официална статистика за това, както не са известни и предприетите мерки за замърсената земя, която вероятно няма да се използва поне от още няколко поколения. <ref>Атлас светът във Вашите ръце, ст. Казахстан, стр. 2, Издателска компания: Де Агостини Хелас ООД, София, 2009</ref>
 
== Вижте също ==