Радиоактивно замърсяване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Радиоактивно замърсяване''' се нарича трайното [[замърсяване]] с [[радиоактивност|радиоактивни]] частици, най-често вследствие на [[ядрен взрив]] или [[радиационна авария]].
 
Тези частици се разнасят из атмосферата от експлозията и впоследствие падат на земята. Така образуваният радиоактивен прах е основният замърсител. Въпреки много строгите мерки за сигурност при работата на ядрените реактори, са известни случаи на аварии в АЕЦ (например в [[Чернобил]]), когато от активната зона на реактора са изхвърлени в атмосферата значителни количества реактивни вещества. Те попадат в почвата, водата и въздуха и водят до радиоактивно замърсяване на околната среда.
 
Особено опасни за човека са [[Радиоактивни отпадъци|радиоактивните отпадъци]] с радиоактивните изотопи на йода и стронция. Например човек може да погълне радиоактивен йод от млякото, произведено в засегнат от аварията район. [[Йод]]ът се натрупва в щитовидната жлеза, а стронцият – в костите, поради което човешкият организъм се подлага на продължително вътрешно радиоактивно облъчване.
 
== Съхранение на радиоактивни отпадъци ==
Опасност за околната среда може да възникне и при неправилно съхраняване на радиоактивните отпадъци. Ядрените реактори периодически се презареждат със свежо гориво. Вече използваното гориво съдържа голямо количество радиоактивни вещества. То се подлага на преработка, а получените радиоактивни отпадъци се “погребват”„погребват“ в специално построени за тази цел хранилища. Вземат се мерки, за да се изключи възможността радиоактивни вещества от хранилищата да попаднат в почвата и водите.
 
== Опити с атомно оръжие ==
Остатъците от ядрената военна надпревара от втората половина на ХХ век продължават да са опасност за околната среда. Така например на определеният [[Семипалатински ядрен полигон|ядрен полигон]] от комунистическото ръководство на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] близо до град [[Семей]] (Семипалатинск), [[Казахстан]], са взривени 467456 опитни [[Атомна бомба|ядрени заряда]], от които 120 броя на повърхността на земята. Според проучвания проведени през 1996 година на територията на Казахстан има 176 000 000 тона ядрени радиоактивни отпадъци, което в момента е основния екологичен проблем на тази държава. Броят на загиналите и болните вследствие радиоактивното замърсяване е неизвестен, но замърсената почва няма да се използва още много поколения напред. <ref>Атлас светът във Вашите ръце, ст. Казахстан, стр.2, Издателска компания: Де Агостини Хелас ООД, София, 2009</ref>
 
Необитаеми са островите в [[Тихи океан]] от проведените френски ядрени опити. Спирането на опити с ядрено оръжие, макар и влязло в сила, не може да възпре ядрените амбиции на държави като [[Северна Корея]] и [[Иран]]. Стремежът им да бъдат в списъка на притежателите на ядрено оръжие и проведеният ядрен взрив от Северна Корея неминуемо ще доведе до нарушаване на екологичното равновесие в района около тези държави.
 
== Неконтролирано изхвърляне на радиоактивни отпадъци ==
[[Баренцово море]] има лошата слава на "масов„масов гроб"гроб“ за радиоактивни отпадъци. В гр. [[Мурманск]] в [[Русия]] e разположена основната част от руския Северен флот от атомни подводници, които годишно произвеждат и отлагат на дъното на морето 5 000 тона радиоактивни отпадъци. Предполага се, че във водите на водния басейн се изхвърлят и отпадъци от ядрения реактор в гр. Полярний, както и отпадъци от ядрени ракети останали от времето на Студената война. Норвежките заводи за преработка на радиоактивни отпадъци вероятно също допринасят за развитието на тази екологична криза . <ref>Атлас Светът във вашите ръце, ст. Русия, Мурманск с. 22, Издателска компания Де Агостини Хелас ООД, София, 2011, ISSN 1791- – 0463</ref>
 
== Вижте също ==
Ред 21:
* [[Остра лъчева болест]]
 
== Бележки ==
<references />