Чистобългарска наковалня за сладкодумство: Разлика между версии

| Вид = списание

| Дата на основаване = [[1878]] г.

| Дата на приключване = [[1879]] г.

| Издател = [[Иван Богоров]]

| Редактор = [[Иван Богоров]]

| Език = [[български език]] <br>[[френски език]]

| Тираж =

| Свързани вестници = "Наковалня"„Наковалня“

'''„Чисто-българска наковалня за сладкодумство“''' е първото българско списание, издавано след [[Освобождението]].<ref name="геб">{{геб|12|4816}}</ref>

Излиза в [[Пловдив]], [[Виена]] и [[София]] през 1878- – 1879 г., всичко 7 книжки. Основател и редактор е видният учен академик [[Иван Богоров]].<ref name="геб"/>

Посветено е на [[езикЕзик (лингвистика)|езикови]]ови въпроси; има мото "Докле„Докле езика живее, един народ не загива"загива“. Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други - – с изковани лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. Продължава под името "Наковалня"„Наковалня“ през 1879 г.<ref name="геб"/>

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята "Чисто„Чисто-българска наковалня за сладкодумство"сладкодумство“.

* присъщие (рус. "присъствие"„присъствие“)

* бивност (рус. "присъствие"„присъствие“)

* притурно име (прилагателно)

* сторност, струватност (вм. "стойност"„стойност“, което е от рус.)

== ИзточникИзточници ==