Фигаро: Разлика между версии

Парижкият вестник е основан през [[1826]] година като [[сатира|сатиричен]] ежеседмичник. Името и мотото си взима от ''„[[Севилският бръснар]]“'' - пиеса от [[Пиер Бомарше]]. Мотото на вестника ''Sans la liberte de blamer, il n'est point d'eloge flatteur'' означава ''Няма похвала без свободата да критикуваш''.

На 16 март 1914 г. [[Гастон Калмет]], редактор на „Фигаро“, е убит от Хенриет Кьоло, съпругаjdсъпругата на бившrsбившия премиер на Франция [[Жозеф Кьоло]]. Причината е, че Калмет публикува писмо, което поставя под съмнение честността на Жозеф Кьоло в личен план.

До началото на [[Втората световна война]] „Фигаро“ се превръща във водещияводещ френски вестник. След войната става трибуна на по-богатата част от средната класа, а днес продължава да отстоява консервативните си позиции.

През 1922 г. е закупен от парфюмерийния магнат и милионер [[Франсоа Коти]]. [[Робер Ерсан]] купува вестника през 1975 г. Групата „Карлайл“ получава 40% от вестника (1999), които продава по-късно през март 2002 г.

Според мнозинанякои е скандално това, че собственикът на голям национален вестник контролира и голям военен снабдител, а освен това е кмет и сенатор от управляващата партия, а синът му Оливие Дасо е член на френскотофренския Народно събраниепарламент и принадлежи към същата партия. В отговор на това Дасо вмята в интервю по националното радио „Франс Интер“, че "вестниците трябва да разпространяват здравословни идеи", а "левите идеи не са здравословни идеи".