Разлика между версии на „Александър Мидендорф“

редакция без резюме
(връзки + форматиране: 13x тире-числа, 4x кавички, 2x тире, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor))
| px = 150
| описание = руски пътешественик
| роден-място = [[Санкт Петербург]], [[РусияРуска Империя]]
| починал-място = [[Лифляндска губерния]] (днес [[Валга (област)|Валга]], [[Естония]])
}}
'''Александър Фьодорович Мидендорф''' (на [[руски]] ''Александр Фёдорович Миддендорф'', на [[немски]] ''Alexander Theodor von Middendorff'') ([[18 август|6(18) август]] [[1815]] – [[24 януари|16(28) януари]] [[1894]]) е руски пътешественик, географ, ботаник, от немски произход, основател на науката за [[Вечна замръзналост|вечната замръзналост]].
 
== Ранни години (1815 – 1839) ==
Роден в [[Санкт Петербург]] (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в [[Естония]], където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни.
 
През 1832 г. постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 г. завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в [[Берлин]], [[Бреслау]], [[Виена]] и [[Хайделберг]] под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.
 
След завръщането си от чужбина през 1839 г. е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.
 
== Експедиционна дейност (1840 – 1845) ==
=== Експедиция на Колския п-овполуостров (1840) ===
1840 г. е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на [[Карл Ернст фон Баер]] на [[Нова Земя]]. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на [[Нова Земя]] и експедицията се насочва към [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. В очакване на по-благоприятно време Баер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменя по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересува Баер и той дава съгласието си. През септември пеша и в лодка с двама местни жителя Мидендорф пресича полуострова от селището Кола в северната част до град [[Кандалакша]], като изследва и картира цялото течение на река [[Кола (река)|Кола]] (86 км) и извора и&#768; – езерото [[Имандра]] (812 км<sup>2</sup>) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.
 
=== Сибирска експедиция (1842 – 1845) ===
От 1842 до 1845 г. по препоръка на [[Карл Ернст фон Баер|Карл Баер]] извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир]], [[Станови планини|Становите планини]], [[Алданско плато|Алданското плато]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. В състава на експедицията е зачислен 22-годишния унтерофицер и военен топограф [[Василий Василиевич Ваганов]].
 
==== Изследвания на п-ов Таймир (1843) ====
В началото на 1843 г. експедицията се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 км<sup>2</sup>), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга (река)|Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. През целия месец юли изследва цялото и&#768; течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км) и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] ({{coord|76|25|N|98|00|E|}}) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 г. експедицията се завръща в [[Красноярск]] и Ваганов на базата на своите геодезически измервания съставя карта на [[Горна Таймира|Горна]] и [[Долна Таймира]] и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]].
 
По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км<sup>2</sup>), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.
 
==== Изследвания в Източен Сибир (1844 – 1845) ====
През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресичат [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достигат до горното течение на река [[Уда]]. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до [[Удски залив|Удския залив]], като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изсладва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на [[Удски залив|Удския залив]] (с [[Мечи остров|Мечия остров]]), южното крайбрежие на остров [[Голям Шантар]], [[Тугурски залив|Тугурския]] и [[Улбански залив]] (южната част на залива [[Академия (залив)|Академия]]), като фактически открива [[Тугурски полуостров|Тугурския п-ов]] с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов [[Тохареу]] ({{coord|53|45|N|138|25|E|}}), вдаващ се в залива [[Академия (залив)|Академия]] и разделящ го на заливите [[Улбански залив|Улбански]] и [[Николай (залив)|Николай]]. На изток от залива [[Николай (залив)|Николай]] Мидендорф открива хребета [[Мевачан]] (дължина 100 км, 972 м).
 
През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия и&#768; завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един неин десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (150 км, 2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресичат хребета, достигат до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спускат до устието на десния и&#768; приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачват се по [[Ниман]] и преминават в басейна на река [[Селемджа]]. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 г. достигат до река [[Зея]] при устието на десния и&#768; приток река [[Гилюй]]. От там експедицията завива на югазапад и в края на януари 1845 г. достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка (река)|Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].
 
Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и зоналността на растителността. Цялата тази информация е публикуна в излязлата от печат двутомна книга под заглавието: ''„Путешествие на север и восток Сибири“, ч. 1 – 2, СПБ, 1860 – 77''.
 
== Следващи години (1846 – 1894) ==
Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Баер възглавяват етнографската секция. През 1850 г. е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 г. и до смъртта си е неин секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в [[Камчатка]], Амурския край, [[Средна Азия]] и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.
 
През 1867 и 1870 г. съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към [[Нова Земя]] и [[Исландия]], където провежда хидрографски изследвания на морското течението [[Гълфстрийм]]. Подобно пътешествие прави и през 1869 г. с великия княз Владимир Александрович.
 
През 1872 г. изследва Барабинската степ (117 хил.км<sup>2</sup>), а през 1877 – 1878 г. – Ферганската долина (22 хил.км<sup>2</sup>).
 
По време на всичките си пътешествия събира огромен материал отнасящ се до орографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията, геокриолитозоната, геоботаниката, зоогеографията, екологията, геологията, картографията, растителността, животинския свят и други.
 
Мидендорф се занимава и със селско стопанство, като взема дейно участие в организацията на провеждащите се ежегодно в Русия селскостопански изложения. През 1883 г. министерството на държавното имущество възлага на Мидендорф да оглави експедиция, задачата на която се състои в това да се изследва състоянието на животновъдството в Русия. По време на втората година от експедицията Мидендорф тежко заболява и не успява да продължи полезната си дейност.
 
Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна [[Естония]], където умира на 16 (24) януари 1894 г.
 
== Памет ==