Разлика между версии на „Бошуля“

== География ==
[[Файл:Панорамен изглед на село Бошуля снимка от връх Градище.jpeg|мини|вляво|Панорамен изглед на село Бошуля (снимка от връх Градище)]]
В покрайнините на село Бошуля е са намерени останки от римска пътна станция (Алусоре). ВА в подножието на връх Градище се намира и реставрирания Римски мост, останки от важен Римски път по посока на Траянови врата, или Виа Милитарис. На връх Градище има останки от средновековна крепост позната като "Смильово градище". През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
 
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.
18

редакции