Семипалатински ядрен полигон: Разлика между версии

Мястото на полигона е избрано през 1947 г. от [[Лаврентий Берия]], началник [[Проект за създаване на съветска атомна бомба|Проекта за създаване на съветска атомна бомба]]. Той твърдял, че широките 18 000 km² от степта са ненаселени.<ref>{{икона|en}} {{Cite web|title=The world's worst radiation hotspot|first=Jerome|last=Taylor|date=10 September 2009|work=[[The Independent]]|accessdate=12 ноември 2016|location=Лондон|url=http://www.independent.co.uk/news/world/europe/the-worlds-worst-radiation-hotspot-1784502.html}}</ref> Използван е трудът на лагерите [[ГУЛАГ]] за да се построят първоначалните изпитателни съоръжения, в това число лабораторния комплекс. Първият съветски атомен тест, [[РДС-1]] е проведен на 29 август 1949 г. от кула на Семипалатинския полигон. В района на същия взрив, западно от град [[Курчатов (Казахстан)|Курчатов]] са проведени над 100 надземниатмосферни ядрени теста. По-късно изпитанията са преместени близо до река [[Чаган (река)|Чаган]]. ТакаС атомен взрив е създадено и езеро [[Чаган (езеро)|Чаган]]. След като атмосферните тестове са забранени, изпитанията са преместени в подземияпод земята. След затварянето на трудовия лагер при Семипалатинск, строителните работи са извършвани от 217-и инженерен и минен батальон (който по-късно построява космодрума [[Байконур]]).