Разлика между версии на „Преход на България към демокрация и пазарна икономика“

 
==== След свалянето на Живков ====
На 17 ноември 1989 г. Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет. На 18 ноември първият свободен граждански митинг, свикан от неформалните организации на площада пред [[Храм-паметник "Св. Александър Невски"|храм-паметника „Св. Александър Невски"]], събира хиляди въодушевени софиянци. На него неформални и интелектуалци говорят за [[демокрация]], за свободни [[избори]], издигат гласове срещу [[номенклатура]]та и в защита на [[Човешки права|човешките права]]. Все още не става дума за политически плурализъм или премахване на БКП. Такива лозунги се издигат малко по-късно, през декември, когато вече всекидневно се провеждат нови подписки, шествия и митинги. На [[2 декември]] [[1989]]г подобно на смяната на [[10 ноември]] в [[БКП]] произтича смяна на ръководителите на съюзника на комунистическата партия [[БЗНС(казионен)]] с т.нар. [[Декемврийски преврат в БЗНС(1989)]] при който от постовете им са свалени Секретаря на БЗНС [[Петър Танчев]] който е и Първи зам.председател на Държавния съвет на НР.България и втория човек в партията Секретаря на Постоянното присъствие на БЗНС отговарящ за организационно политическите и идеологическите въпроси [[Алекси Иванов]] който е доскорошен [[министър на земеделието и горите]] на НРБ а преди това Зам.председател на Министерския съвет на НРБ и двамата подръжници на [[Тодор Живков]] , и на тяхно място са избрани за Секретар на БЗНС [[Ангел Димитров]] дотогавашен международен секретар на постоянното присъствие на БЗНС който на 14 декември 1989г е избран и за Първи зам.председател на Държавния съвет и организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС [[Виктор Вълков]] дотогавашен член на ПП на БЗНС и завеждащ отдел "Международни връзки" на същата партия . Българските мюсюлмани започват настойчиво да искат връщане на имената. Възстановяват се съществували до 9 септември 1944 г. политически партии като [[Демократическа партия|Демократическата]], [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата]] и [[БСДП]]. Неформалните организации се обединяват в [[Съюз на демократичните сили]] на 7 декември 1989 г. Така се поставя началото на политическата [[Опозиция (политика)|опозиция]] на БКП.
 
В резултат на народния натиск на своя пленум на 11 – 13 декември 1989 г. ЦК на БКП взема решение да предложи отмяната на ''Член 1'' от [[Конституция на Народна република България (1971)|конституцията]], регламентиращ [[монопол]]а на БКП върху властта. <ref>Член 1 от Живковската конституция гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.“</ref> Пленумът решава да изключи Тодор Живков, [[Милко Балев]] и [[Владимир Живков]] от БКП; да се изработи нов избирателен закон и да се проведат парламентарни избори през второто тримесечие на 1990 г.; да се изработи проект за нова конституция; да се прецени целесъобразността от съществуването на Държавния съвет и да се свика нов партиен конгрес.<ref name="PoV">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.point-of-view.org/?p=188 | заглавие = Преговорите на кръглата маса 1990 – I | достъп_дата = 17 март 2015 | фамилно_име = Сепетлиев | първо_име = Димитър | дата = 5 март 2006 | издател = Point of View }}</ref>
Анонимен потребител