Зорница (вестник): Разлика между версии

От [[Петко Славейков|Славейков]], през [[Иван Вазов|Вазов]] и [[Пейо Яворов|Яворов]], до [[Симеон Радев]] и [[Иван Шишманов]] - българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, както и силното медийно влияние на вестник '''“Зорница”''' в българското общество. ▼

Поради голямата си популярност и социалната си насока, '''„Зорница“''' придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението '''„Зорница“''' е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. ▼

Всичко започва така: "През 1863 д-р Албърт Лонг се премества в Цариград, където помага на Илайъс Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брошури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на '''„Зорница“'''. Първият брой е отпечатан официално през 1864. Главен редактор е д-р Албърт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Илайъс Ригс. Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на '''„Зорница“''' е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на д-р Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Танзимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения. Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на Илайъс Ригс. Тя издава серия от статии под заглавието „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на '''„Зорница'''“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което '''“Зорница”''' оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо. ▼

Съдържанието на '''„Зорница“''' обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Илайъс Ригс, природознание (д-р Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат '''„Зорница“''' излиза между 1864-1871, когато д-р Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж. ▼

Като цяло, месечното издание на '''„Зорница“''' не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала. Отпечатва се в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така '''„Зорница“''' достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания. ▼

През 1872г. на Второто годишно събрание на Евангелската Мисия за Европейска Турция делегатите натоварват Илайъс Ригс със задължението да подпомогне по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския превод на Библията и '''“Зорница”''' излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично.▼

Седмичната '''“Зорница”''' излиза всъщност за първи път през декември 1875г., макар официално да се води датата 2 януари 1876г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, стартирало 1864г., което сега е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че Илайъс Ригс има ключовата роля както в подготовката на много от статиите (Ригс е автор на много неподписани публикации в '''“Зорница”'''), така и в цялостната редакционна политика.▼

Промяната в издателската политика на '''“Зорница”''' се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на избухване на Априлското въстание '''“Зорница”''' е най-разпространеният български вестник, покриващ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост.▼

Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876г. показва, че това не е случайно явление, тъй като евангелските християни, пишещи вестника, са намерили верния начин не само да работят като богослови и публицисти, но същевременно да служат и помагат на българския народ за националната му кауза.▼

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери, българските им сътрудници и изданието заслугата за възбуждане на международното внимание и обществена съвест към българския национален въпрос. От една страна издателите на '''“Зорница”''' предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, помагат на пострадалите, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Уилям Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.▼

'''“Зорница”''' се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени области, целият български народ е информиран за събитията. По този начин '''“Зорница”''' дава своя своеобразен принос, въстанието от април-юни 1876г. да се превърне в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.▼

Още с първите дни на въстанието '''“Зорница”''' съобщава на населението за мобилизацията на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите разбират за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането и разрушаването от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български православни свещеници, включително и за епископ от Пловдив. В броя от 14 май 1876г. читателите са информирани за черкезките набези в Тревненско, Софийско, Севлиевско и движението им. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак.▼

Издателите на '''“Зорница”''' подават информация и подсказват на читателите за напрежението, което въстанието поражда във Високата порта, като ги информира и за изпращането на правителствени анкетьори. '''“Зорница”''' описва геройствата на българските въстаници, изправили се с черешови топчета срещу оръдията “Круп” на Османската армия.▼

В броя си от 21 май 1876г. '''“Зорница”''' съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на '''“Зорница”''' показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки пряко, въпреки заплахите към вестника, „терор” действията на башибозука в Шуменско.▼

Издателите на '''“Зорница”''' окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредица материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”. '''“Зорница”''' е и тази, която информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава ѝ от 175 въстаници и отразява пристигането ѝ на българския бряг с парахода “Радецки”, както и за смъртта на Ботев. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.▼

В броя си от 11 юни '''“Зорница”''' публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин протестантските мисионери и издатели на '''“Зорница”''' свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и изграждат нравствения облик на тяхната кауза пред западните политически кръгове. Издателите на '''“Зорница”''' са наясно, че паралелно с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. Те правят всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена."▼