Зорница (вестник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
без текста за списанието
Ред 1:
{{обработка|отделяне на статия за списанието}}
{{към пояснение|Зорница|Зорница}}
{{Вестник
Line 6 ⟶ 5:
| Изображение = Zornitsa Newspaper.jpg
| Обяснение = Заглавка на вестника от 1887 г.
| Вид = седмичник, месечно издание
| Формат =
| Дата на основаване = 1864 (списание),<br>1876 (вестник)г.
| Дата на приключване = 1895 (списание),<br>1948 (вестник)г.
| Наследник =
| Собственици =
Line 22 ⟶ 21:
}}
 
'''„Зорница“''' сае бившибивш протестантски изданияседмичен вестник на български език – [[списание]] (18641876-18951948), издаван в [[Цариград]] и [[вестник]] (1876-1948) в Цариград, после в България – в [[Пловдив]] (1897), [[Самоков]] (1921), [[София]] (1922), [[Пазарджик]] (1944) и пак София (1944).
 
Отначало излиза месечно списание [[Зорница (списание)|„Зорница“]], а от [[2 януари]] [[1876]] г. - и седмичен вестниквестникът, като списанието е ориентирано към читатели в юношеска възраст.
 
== Месечно списание ==
От [[Петко Славейков]], през [[Иван Вазов]] и [[Пейо Яворов]], до [[Симеон Радев]] и [[Иван Шишманов]] българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, както и силното медийно влияние на “Зорница” в българското общество.
 
Поради голямата си популярност и социалната си насока „Зорница“ придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историци като изданието, оказало най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането.
 
През 1863 г. д-р Албърт Лонг се премества в Цариград, където помага на Илайъс Ригс в подготовката за изданието на Българската библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брошури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на „Зорница“. Първият брой е отпечатан официално през 1864 г. Главен редактор е д-р Албърт Лонг, а през 1865 г. тази отговорност поема Илайъс Ригс. Новото списание излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа 8 четвъртини страници. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на д-р Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Танзимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения. Друга цел е адресирането на определени теми в списанието до нуждите на жените. По онова време не съществува друго издание с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на Илайъс Ригс. Тя издава серия от статии под заглавието „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.
 
Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Илайъс Ригс, природознание (д-р Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864 и 1871 г., когато д-р Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.
 
Като цяло месечното списание „Зорница“ не е информационно, а по-скоро образователно пособие. Цената му от 4 гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места списанието е използвано вместо скъпите учебни помагала. Отпечатва се в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез пътуващи работници и кираджии се отправя към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдяват чрез мисионерски станции и подстанции, доставян от служители на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи етническите български територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.
 
Последният брой на сп. „Зорница“ е от декември 1895 г. То се слива с „Детоводител“ в полумесечен вестник под името [[Зорница|„Зорница-детоводител“]], което се издава в Самоков от 1 януари 1896 до 27 декември 1901 г.
 
== Седмичен вестник ==
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Евангелската мисия за Европейска Турция делегатите натоварват Илайъс Ригс със задължението да подпомогне по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично.
 
Line 67 ⟶ 52:
== Вижте също ==
* [[Нова България (вестник)|„Нова България“]]
* [[Любословие (Смирна)|„Любословие“]]
 
== Външни препратки ==
Line 73 ⟶ 57:
* [http://www.mediapool.bg/vestnik-zornitsa-zhivata-balgarska-istoriya-i-kultura-news118918.html Вестник “Зорница” – живата българска история и култура]
 
[[Категория:Религия в Османската империя]]
[[Категория:Протестантство в България]]
[[Категория:Списания на български език]]
[[Категория:Списания в Османската империя]]
[[Категория:Спрени списания в Истанбул]]
[[Категория:Вестници на български език]]
[[Категория:Вестници в Османската империя]]
Line 86 ⟶ 65:
[[Категория:Спрени вестници в София]]
[[Категория:Спрени вестници в Пазарджик]]
[[Категория:Религия в Османската империя]]
[[Категория:Протестантство в България]]