Лютня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
м Уикипедия:Пояснителни страници: оправени препратки
Ред 14:
 
Лютнята завоюва музикалния свят истински през времето на [[Ренесанс]]а, когато притежаването на такъв инструмент се е считало за [[престиж]]но в дворовете на [[благородник|благородни]]ците.
Съществували са различни по брой на струните и големина на тялото лютни - [[дискант]], [[алт]], [[Бас (гласов обхват)|бас]] и др. В началото на бароковата [[Епоха (астрономия)|епоха]] характерната ренесансова настройка на 6-струнната лютня в G [[минор]] (GDAFCG - кварти между повечето двойки струни, и голяма [[терца]] между трета и четвърта двойка струни) се променя на D минор (FDAFDA - малка терца/[[кварта]]/голяма терца/кварта), и откъм ниските струни се прибавят допълнителни басови (двойни или единични) струни в [[диатоничен|диатонич]]на последователност, разширяващи обхвата на инструмента в ниския [[Регистър (компютър)|регистър]]. Броят струни в този случай е достигал до 24 - 11 двойни и 2 единични (най-високите 2), но поради [[идентичност|идентичн]]ата настройка на струните в чифта (на разстояние [[прима]] или [[октава]]), функционално този брой остава 13. Само първите 6 струни се ползват за свирене с лява ръка върху грифа, по-ниските басови струни се дърпат единствено с дясна ръка за съпровод.
Изпълнителите на лютня са ползвали своеобразно нотно записване - [[табулатура]], при което знаците определят визуално мястото на натискане на струните върху грифа, за разлика от [[мензурна нотация|мензурната нотация]], където знаците означават височината на тона.