Хаус: Разлика между версии

'''Хаусът''' е стил в [[електронна музика|електронната музика]], който води началото си от 70-те години, но започва развитието си от САЩ в средата на 80-те. Първоначално се развива в [[Чикаго]], а след това и в други американски градове като [[Ню Йорк]], [[Детройт]], [[ Лос Анджелис]] и [[Маями]].

== История ==

Хаус музиката е пряк потомък на диско музиката. Диското вече е съществувало в продължение на 10 години, когато се появяват първите електронни барабани в Чикаго. През това време бива подложена на безмилостна търговска експлоатация. Диско музиката е смесица от [[соул]], [[R&B]], [[фънк]], събуждаща празнично настроение за танци, флирт и любов, съчетана с повтарящи се рефрени и ритмичния ритъм на барабаните. Някои композиции на моменти включват музика произведена със синтезатори и барабани, а други са напълно електронни, като например песните на [[Джорджо Мородер]] от края на 1970 г., хитовият сингъл на Дона Самър „I Feel Love“ от 1977 г., както и няколко диско-поп продукции на група „Хай-Енерджи“ от началото на осемдесетте. <ref>http://www.jahsonic.com/House.html</ref> :)

== Произход на термина ==

Произходът на термина „хаус музика“ вероятно е свързан с нощния чикагски клуб The Warehouse („Складът“), съществувал от 1977 до 1982 г. „Галерията“ била често посещавана от хомосексуални мъже (чернокожи и от латиноамерикански произход), които идвали да танцуват на диско музика, изпълнявана от диджея на клуба Франки Нъкълс. В документалния филм, излъчен по тв канал 4 „Усилете звука“, Нъкълс обяснява, че за пръв път вижда термина „хаус музика“, когато веднъж случайно забелязал надписа „Тук пускаме хаус музика“, изписан на прозореца на бар в южната част на Чикаго. Един от мъжете в колата с него се пошегувал и казал: „Знаеш ли, това е същата музика като тази, която пускаш в The Warehouse, и всички се засмели. <ref>http://www.imdb.com/title/tt0847411/</ref> <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Channel_4</ref>

Диджеят от южната част на Чикаго Леонард „Ремикс“ Ррой<ref>http://www.gridface.com/features/leonard_remix_rroy.html</ref>твърди в някои свои изявления, че е сложил надписа на прозореца на кръчмата, в която работел, за да посочи, че това е мястото, където се пуска музика, подобна на тази, която слушаме у дома. В неговия случай това били — – записите със [[соул]] и [[диско]] на майка му, които преработвал в [[Сет (диджей)|сетовете]] си.

Хуан Аткинс, създателят на [[Детройт]] техно музиката, твърди, че терминът хаус (от house — – къща) отразява факта, че диджеите от това време сами създавали „домашни“ записи (също, както в ресторант може да има „домашно“ ястие).<ref>http://www.mobeus.org/archives/juanatkins/</ref>

== Развитие ==

Хаус музиката се развива в [[Европа]], във [[Великобритания]] по време на [[ Второто лято на любовта]], както и в туристическата дестинация [[Ибиса]]. Песни като «Theme„Theme From S-Express»Express“ и «Jack„Jack Your Body»Body“, които заемат водещо място в класациите, предизвикват още по-голям интерес към клубната сцена. Въпреки това, денс [[сцената]] бързо започва да се раздробява с появата на [[транс]] и [[техно]] музиката. Но хаусът успява да запази и увеличи своята популярност, тъй като това е най-достъпният вариант на денс музиката и е все още е тясно свързан с нея. Той е подходящ както за слушане, така и за танцуване. Самите хаус танци възникват много преди появата му. Представляват съчетание от бразилски, африкански, латино и модерни [[танци]].

== Лирични теми ==

Хаусът изиграва роля за предаването на политически послания към хората, смятани за аутсайдери в обществото. Той се обръщал към тези, които не се вписвали в комерсиалното американско общество и по тази причина се радвал на особена популярност сред мъжката част от чернокожото население. [[Франки Нъкълс]] сравнява хаус музиката с „църква за грешници“. [[Маршал Джеферсън]] го описва като „[[религия]] от дните, когато вярващите просто изпадат в екстаз и започват да викат от щастие“. Дийп хауса съдържал много от посланията на свободата на черната [[общност]]. И двата хаус диска на Джо Гладки, «Обетованата„Обетованата земя»земя“ и Гб «Имам„Имам една мечта»мечта“ изпращат послания, подобни на тези в речта на [[Мартин Лутър Кинг]] «Имам„Имам една мечта»мечта“. «Някой„Някой ден»ден“ на Кенет Джеси Роджърс придвижва хауса по-близо до евангелския поток, по-късно озаглавен «госпел„госпел хаус»хаус“. Хаус музиката е свързана и с мистичното. Тя стига дотам, че придобива характер на «ерото„ерото-мистичен делириум»делириум“. Парчето на [[Джейми Принцип]] «Baby„Baby Wants to Ride»Ride“ започва с молитва, но изненадващо се оказва за жена доминатор, която съблазнява мъж, който я «язди»„язди“ през останалата част от песента.

== Хаус музиката през 21 век ==

През 2005 г. кметът на Чикаго Ричард М. Дейли обявява 10-ти август за «Ден„Ден на единството на хауса»хауса“ в чест на «21„21-годишнината на хаус музиката»музиката“ (в действителност на 21-годишнината от основаването на «Тракс„Тракс Рекърдс»Рекърдс“). По думите му Чикаго е «родината„родината на хаус музиката»музиката“ и, а истинските създатели на музиката са «вдъхновени„вдъхновени от любовта към своя град — – и от мечтата, че някой ден музиката им ще разпространи посланието за мир и единство в целия свят»свят“. Диджеи като Франки Нъкълс, Маршал Джеферсън, Пол Джонсън и Мики Оливър отпразнували събитието на Самър Денс Серийс&nbsp;— – мероприятие, организирано от отдела за култура на кметството“.

В това десетилетие вокалният хаус трайно се налага както в ъндърграунда, така и като част от [[поп]] пазара, а групи като „Дефектед“ (Defected), „Роул“ (Roule) и „Ом“ (Om) излизат в челните редици на развиващия се нововъзниквал саунд. В средата на 2000 г. се появяват синтезни жанрове като електро хаус, дийп хаус и тек хаус. Този синтез е виден и в съчетанието на музикални стилове на артисти като Денис Ферер и [[Бука Шейд]]. Днес, диджеите могат да смесват всички поджанрове на хауса, тъй като много от най-добрите музикални елементи се използват в поджанровете.

По това време хаус музиката става все по-достъпна за младежите от заможните предградия, които идват в големите градове на САЩ, за да посещават партита в големи пространства като „ [[Звуковата фабрика]]“ (The Sound factory) в Ню Йорк, "Екзит"„Екзит“ или Кробар и „Спейс“ в Маями, което кара много фенове на ъндърграунда да определят явлението като като „мост над тунела“, т.е. пътят, свързващ предградията и центъра на града. Нарастващият интерес към хаус музиката сред хората от предградията, предимно слушатели от средната класа, насърчава много диджеи/продуценти все повече да популяризират своя саунд чрез пускане на сингъл и диск компилации в по-широк търговски мащаб. В резултат на това, големи магазини за музика като „Тауър Рекърдс“ започват да предлагат по-голям избор на хаус музика, често със секции, посветени единствено на денс музиката. След като Напстер и други [[интернет]] сайтове за сваляне на музика стават по-популярни в края на 90-те години и през новото хилядолетие, хаус музиката придобива още по-широка аудитория, като членовете и&#768; си разделят нови миксове на популярни клубни парчета.

В края на 2000 г., музиката, повлияна от хауса, запазва своята популярност в клубовете по цял свят. [[Продуцент]]ите като Джустис, [[Бени Бенаси]] (с хитовете му като „Задоволство“(Satisfaction)се връщат към хауса, а леките, по-разредени и танцувални хаус парчета се появяват отново в американските класации ТОП 40. С този стабилен, почти незабележим успех през годините, хаусът набира скорост, и идеите, разработени от хаус [[продуцент]]и, заразяват хип-хоп и поп световете. С въвеждането на Вокодър и Ауто-Тюн, както и популяризирането на цифрови аудио работни станции и нови производствени технически похвати като динамична обхватна компресия и тежка компресия, хаусът се превръща все повече и повече в част от американската музикална култура.

Австралийската хаус музика става популярна в средата на 2000 г., а [[група|групи]] като [[Аштън Шъфъл]] (The Aston Shuffle), [[Томи Кошчето]] (Tommy Trash), [[Нападателите на чанти]] (Bag Raiders) и [[Империя на слънцето]] (Empire of the Sun) стават известни в страната.

== Източници ==

== Външни препратки ==