Разлика между версии на „Анания Ширакаци“

11 090 байта изтрити ,  преди 3 години
м
без текст с възможно нарушение на авторски права
м (съвременници)
м (без текст с възможно нарушение на авторски права)
}}
 
'''Анания Ширакаци''' е [[Армения|арменски]] [[географ]], [[картограф]], [[историк]] и [[астроном]]. Негови по-важни трудове са „Космография“ и „[[Ашхарацуйц]]“ („Географски атлас на света“), в който се съдържат подробни сведения за историческата география на Армения. В атласа има сведения и за страните в [[Азия]], [[Европа]] и [[Африка]], включително за [[българи]]те и другите народи, населяващи [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Ширакаци твърди, че земята е кълбо, и с това се различава от аристотеловите виждания на съвременниците си.
 
== Биография ==
Ананиа Ширакаци е роден в първата половина на VII век в село Анеанк в гавара Ширак. В литературата родното му място може да се срещне и под името Ани.
{{авторски права}}
{{обработка|форматиране}}
Ананиа Ширакаци е роден в първата половина на VII век в село Анеанк в гавара Ширак. В литературата родното му място може да се срещне и под името Ани.
 
Първоначалното си образование получава в манастира „Дпреванк“, но в желанието си да обогати знанията си младият Ананиа заминава за град [[Трапезунд]] на югоизточния бряг на [[Черно море]], където става ученик на византийския преподавател Тюхик (Тихик). По признанието на самия Ширакаци Тюхик бил не само енциклопедист, но притежавал и тайна книжнина, която била отхвърляна от църквата. При Тюхик Ширакаци прекарва 8 години, където прочита много книги, „които не бяха още преведени на арменски език“. В своята автобиография Ананиа Ширакаци предава спомените на своя учител Тюхик, който на младини бил военен в Армения до смъртта на [[Маврикий (Византийска империя)|император Маврикий]] през 602 г. По това време в манастирските школи в Армения вече не се изучавала [[аритметика]], не се преподавала [[философия]], макар че философски книги можело да се открият. Тюхик описал на своя ученик как навсякъде древното знание изчезвало и било забравяно и света все повече се оварварявал. Дори и във Византия математиците вече били рядкост. Затова Тюхик трябвало да пътува до [[Йерусалим]], [[Александрия]], [[Рим]] и чак в [[Константинопол]] успял да открие учител, от когото наследил математическото знание. В своята автобиография Ананиа Ширакаци тъгува, че и при него идват ученици, но лишени от търпение, след време си отиват и отнасят със себе си само късче от знанието. Макар и последовател на античното знание, Ананиа не е еретик или прикрит езичник. Ученият съчетава пиетета към мъдростта на древните с искрената вяра на християнина, без да ги счита за несъвместими: „Следователно, аз няма да преча никому, който иска да се учи. И това завещавам на вас, вардапети, да помните винаги – не пречете на онези, които са любознателни и искат да се учат и вие ще получите въздаденото от Христос, който безвъзмездно дарява милост... Запазвайки божествената вяра, преизпълнени с плодовете на учението на философите и твърдо придържайки се към вярата, ние ще бъдем полезни на науката“.
 
Енциклопедистът Ананиа Ширакаци умира около 685 г., като оставя голямо научно наследство. Сред най-важните му трудове са „Космография“, „Теория на календара“, „Аритметика“, аритметични таблици с четирите действия, които са едни от първите в световната математическа литература. Той е и автор на голям брой съчинения с астрономическо, метрическо и метеорологическо съдържание – „За въртенето на небето“, „За облаците и значенията“, „За Зодиака“, „За астрономията“ и др.
 
Верен на древната мъдрост, по времето, когато целият цивилизован свят между река [[Ефрат]] и Британия все повече потъва във варварството, Ананиа поддържа схващането, че Земята е кръгла. Той приема, че 1 [[Градус (ъгъл)|градус]] от нейния меридиан се равнява на 500 [[Стадий|стадия]] (92,5 км).
 
Освен математик, астроном и астролог, Ананиа Ширакаци е и географ и историк. От голямо значение за българската история е неговата география „Ашхарацуйц“ (букв. „Странопоказател“). Един от ръкописите на тази география е изследван през 1683 г. от французина Сен Мартен, а през 1736 г. географията е издадена и анализирана от англичаните братя Уистън. През 1877 г. кратката редакция на „Ашхарацуйц“ е публикувана в успореден староарменски текст и руски превод от петербургския професор Керовбе Патканов (Патканян) под името „Армянская географія VII века по Р.Х. (Приписывавшаяся Мойсея Хоренскому)“. Патканов отхвърля съществуващото дотогава мнение, че географията е дело на Мовсес Хоренаци, и счита, че е съставена от живелия през VII век Ананиа Ширакаци.
 
Малко по-късно обаче в библиотеката на Виенската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и през 1881 г. той е публикуван под заглавие „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“.
 
Съчинението на Ширакаци е съставено като са използвани трудовете на [[Клавдий Птолемей|Птолемей]], Пап Александрийски и други антични географи. То обаче не е пряка плагиатска компилация, а включва и множество други сведения, актуални за периода V-VII век. Ананиа Ширакаци добавя географски описания на [[Армения]], Задкавказието, [[Средна Азия]], [[Персия]] и [[Месопотамия]]. Трудът му включва и сведения за икономиката на отделни райони или градове. Счита се, че в основата на сведенията от „Ашхарацуйц“, които нямат паралел в трудовете на античните географи, стои някакво по-ранно и изчезнало вече арменско географско съчинение. Изглежда, подобно на по-късните арабски географи, Ширакаци е ползвал и разказите и преките описания на пътешественици. Наред с това Ананиа Ширакаци е имал достъп и до персийски документи, което личи най-малкото от един пасаж от разширената редакция на „Ашхарацуйц“.
 
В различните ръкописи на „Ашхарацуйц“ има известни разминавания. Например в този на братя Уистън се среща сведение за „пулгхарите-германци“, което липсва в други ръкописи. В разширената редакция на географията (виенската редакция) се срещат данни, някои от които са по-късна добавка и не са дело на самия Ананиа Ширакаци.
 
Друго съчинение на Ананиа Ширакаци, което има стойност за българската история, е неговата „История“. Тя е посветена основно на римските и византийските императори с кратки бележки и за царете на Партия, Персия, Македония, елинистически Египет. Събития са поставени и разглеждани най-вече в контекста на историята на църквата, в това число и на арменската. До голяма степен този труд може да се счита за компилативен. Той обаче започва с едно географско изложение, което съдържа сведения за българската история, които съвсем неочаквано се потвърждават от латиноезични източници, които са от западноевропейски произход и датират от периода VII–VIII век.
 
„[[Ашхарацуйц]]“ на Ананиа Ширакаци оказва голямо влияние върху географската мисъл в Армения през следващите векове. Тогава по образец на труда на Ширакаци са съставени и други географии, всяка от които включва актуални за времето си добавки.
 
== Вижте също ==
*[[Имеон]]
 
= Източници =
* The Geography of Ananias of Sirak. The Long and the Short Recensions. Introduction, Translation and Commentary by Robert H. Hewsen. Dr. Ludwig Reichert Verlag, Wiesbaden, 1992, Pp. 685.
* [http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/index.html ''Աշխարհացույց'', «Армянская„Армянская География VII века по Р.Х (приписывавшаяся Моисею Хоренскому)», СПб.,1877]
* Suren Eremian, [http://www.kroraina.com/armen_ca/map_casia_b.jpg Reconstructed version of Shirakatsi's map of Central Asia.]