Кримска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Причини за конфликта: Турция като държава се появява в началото на 20-ти век. Преди това има Османска империя. |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над [[светите места]] в [[Йерусалим]]. За да укрепи своята власт след преврата на [[2 декември]] [[1851]] г., френският император [[Наполеон III]] иска от Османската империя да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на [[Кючуккайнарджийския договор]] от 1774 г., Русия оспорва френските искания. Когато през май [[1853]] г. [[Османска империя|Портата]] отговаря с отказ на искането на руския посланик княз [[Александър Меншиков (офицер)|Александър Меншиков]] за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Османската империя, император Николай I заповядва на руските войски (80 хил. души) да завземат васалните на султана [[дунавски княжества]] [[Молдова]] и [[Влашко]] „като залог, докато Османската империя не удовлетвори справедливите искания на Русия“. На [[21 юни]] (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в [[Дарданелите]], където вече има френски кораби. Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел да се предотврати войната, но тя се проваля и султанът официално обявява война на 23 октомври [[1853]] г.
== Военни действия ==
[[Картинка:Crimean-war-1853-56.png|мини|305px|Карта на Кримската война]]
[[Картинка:BattleOfSinop.jpg|мини|305px|„Битката за Синоп“, А. Боголюбов, 1860]]
Ред 38:
Русия и Османската империя струпват масирани сили в 2 основни направления – Кавказ и Дунавския фронт. Първоначално турците постигат няколко успеха на Дунавския фронт под командването на [[Омар паша]]. В Кавказ успяват да се противопоставят на руснаците с помощта на чеченски мюсюлмани. Николай I изпраща военни кораби, които в [[Синопско сражение|Синопското сражение]] на 30 ноември 1853 разгромяват част от турския флот, закотвен в пристанището на [[Синоп]]. Това дава повод на Англия и Франция да обявят война на Русия.
Руският император смята, че [[Австрийската империя]] ще запази неутралитет, но австрийците подкрепят ултиматума на Англия и Франция Русия да се изтегли от Дунавските княжества. В резултат през юни руската армия вдига [[обсада на Силистра (1854)|обсадата на Силистра]] и до септември се изтегля от [[Влашко]] и [[Молдова]]<ref>Badem, Candan. The Ottoman Crimean War 1853
=== Обсада на Севастопол ===
{{основна|Обсада на Севастопол (1854-1855)}}
През септември 1854 съюзническите войски дебаркират в Крим и обсаждат [[Севастопол]] – база на руския черноморски флот. Руснаците потапят корабите си, за да блокират пристанището и използват оръдията и екипажите им за усилване на отбраната на града. Обсадата на Севастопол продължава почти една година. Въпреки героичната отбрана, ръководена от адмиралите [[Павел Нахимов|Нахимов]] и [[Владимир Корнилов|Корнилов]], градът пада на [[9 септември]] [[1855]] г. след тежки артилерийски бомбардировки.
=== Военни действия в други райони ===
Освен в Крим военни действия с различен мащаб се провеждат в [[Азовско море]], [[Балтийско море]], [[Бяло море]] и в [[Тихия океан]] (района на [[Камчатка]] и [[Сахалин]]).
Ред 50:
Руският император Николай I умира през март [[1855]] г. и на трона се възкачва неговият син [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на [[1856]], след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия.
В Париж е свикан конгрес, който завършва с [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия мирен договор]] от [[30 март]] [[1856]] г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за присъствие на военен флот в Черно море. Русия загубва влияние и престиж, с което не се примирява и което води до изостряне на [[Източен въпрос|Източния въпрос]]. Национално-освободителните движения на [[Балканите]] дават повод на Русия да потърси реванш в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877
== Българите и Кримската война ==
Ред 63:
Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Българите участват във войната още от март 1854 г. – след преминаването на руската армия в [[Добруджа]] и обсадата на [[Силистра]]. Доброволците са наречени '''волунтири''' активна дейност в организирането им развива д-р [[Иван Селимински]].
Когато Русия вдига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и започва да се изтегля от Влашко и Молдова, в [[Добруджа]] започват погроми срещу християните, като отделни убийства има дори в големи градове, като [[Варна]]. Това предизвиква [[Бежанец|бежанска]] вълна, като около 7 хиляди българи заминават за [[Бесарабия]], но почти всички се връщат по родните си места след края на войната.{{hrf|Дойнов|2005|119
Във войната се включват активно и [[българи в Украйна|българите в Украйна]] и [[Бесарабски българи|Бесарабия]]. От самото начало на войната те организират доброволно парични дарения, доставка на храни и транспортирането на имущество за армията. През лятото на 1855 година в домовете на българи в [[Одеса]] и съседните колонии са настанени 1200 ранени, за които няма място в одеските болници. Правят се опити за създаване на доброволчески части от местни българи, но руското правителство твърдо отказва. Въпреки това украински българи участват в други формирования, особено при действията в Добруджа.{{hrf|Дойнов|2005|243
В Парижкия мирен договор българският политически въпрос въобще не се третира. Последният отзвук от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 г. Начело на подготовката застава Никола Филиповски, известен в българската история под името [[Капитан дядо Никола|Дядо Никола]].
Ред 79:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751
== Външни препратки ==
* [http://varna.info.bg/1853.htm Варна по време на Кримската война от 1853
* [http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=91 Български доброволци в Кримската война ]
* [http://chitanka.info/lib/text/5773/30 Просветното движение в България след Кримската война ]
| |||