Антон Страшимиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 77.71.11.68 (б.), към версия на Мико |
||
Ред 47:
През 1902 година е [[народен представител]] на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. Народен представител и през [[1911]] (XV НС), [[1929]] (XXII НС). От 1901 издава списание „Наш живот“.
Участва в [[Балканска война|Балканската война]] като [[редник]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ ..."Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."/. Защитава жертвите на [[Александър Цанков|Цанковия]] терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е [[Гео Милев]], издател Марко Марчевски. След няколко броя официално напуска, защото смята, че острият тон на Гео Милев срещу правителството е опасен и се рискува списанието да бъде спряно, както всъщност е станало. След това печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“.
Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], проф. [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] и други. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.<ref>{{cite book | last = Дренкова | first = Фани | author | year = 1984 | title = Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии | publisher = издателство – Наука и изкуство | location = София | pages = 517}}</ref>
Ред 54:
== Творчество ==
Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в [[Пазарджик]]. Сътрудничи на „[[Ден (списание)|Ден]]“, „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Ново време (списание)|Ново време]]“, „[[Социалист (списание)|Социалист]]“, „[[Летописи (списание)|Летописи]]“, „[[Просвета (списание)|Просвета]]“, „[[Демократически преглед]]“, на вестниците „[[Развигор (вестник)|Развигор]]“, „[[Литературен глас]]“ и други. В ранните разкази на Страшимиров – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Подхващайки познатите теми за радостите и скърбите на селския живот, за недоволството на селяка от кметове, чорбаджии и бирници, Страшимиров не превръща битовото изображение в битоописателство. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В първата си повест „Щастието на един век“ (по-късно със заглавие „Габровка“, „Еснафка“, отпечатана в списание „Български преглед“, 1900) авторът възхвалява добродетелите на българката – пазителка на родовите традиции от предосвобожденската епоха. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на [[Бунтове срещу десякъка|селските бунтове срещу десятъка]] по времето на радослависткото управление (1899 – 1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата ''битова кора'', Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза
Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „[[Роби (роман)|Роби]]“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Творческият интерес на Страшимиров към трагичните сблъсъци и противоречия в човешкия живот, вътрешната напрегнатост и драматизъм на диалога в прозата му обуславят и интереса към [[драма (литература)|драмата]]. Първата му [[пиеса]] „Сватба в Болярово“ (играна през 1900 от драматичната трупа „Сълза и смях“) е сценична разработка на „Есенни дни“. Двигател на драматичното действие във „Вампир“ са първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Опитът на Страшимиров да създаде комедията „Мрак“ е неуспешен. Писателят усеща по-вярно трагичното, отколкото комичното в живота. В комедията „Свекърва“, писана за откриването на Народния театър в София, той владее законите на смешното. Битовата тема за отношенията между снаха и свекърва прераства в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и новия „градски“ начин на живот. Комедията „Къща“ осмива байганьовските апетити на банков чиновник. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на [[пари]]те. Със сюжети от борбата за освобождение на [[Македония (област)|Македония]] са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма – „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, [[Фридрих Ницше]] и [[Станислав Пшибишевски]].
Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много [[пътепис]]и, селищни проучвания, [[очерк|очерци]], брошури по македонския въпрос, литературни студии и [[статия|статии]]. Произведения на Страшимиров са преведени на [[полски език|полски]], [[руски език|руски]], [[сръбски език|сръбски]], [[унгарски език|унгарски]], [[чешки език|чешки]] и други езици.
Псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, В. Данилов, Дойрян, Г. Живков, Земен, Истров, Кинема, К. Кънчев, Мирьо, Наблюдател, Постов и други.
<center><gallery caption="">
Image:Anton Strashimirov Makedonski Voyvodi 1900.jpg | Корица на „Македонски войводи“, 1900 г.
Image:Anton Strashimirov Prilepski Svettsi.JPG | Корица на „Прилепските светци“, 1908 г.
Image:Istinata po polozhenieto v Makedonia.jpg | Корица на „Истината по положението в Македония“, 1908 г. Издание на вестник „[[Одрински глас]]“
</gallery></center>
== Бележки ==
<references/>
|