Жак-Ив Кусто: Разлика между версии

Жак -Ив Кусто е роден на [[11 юни]] [[1910]] г. във френския град Сент Андре дьо Кюбзак. Завършва френската Морска академия през 1933 г. с чин лейтенант. Той е мечтаелМечтае за военноморска кариера и се е виждалвижда като капитан на военен кораб. Но неговитеплановете плановему билиса провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията, той претърпялпретърпява тежка автомобилна катастрофа. ПолучилСчупва счупване наи двете си ръце, затова с военната му кариера билое свършено.

По време на дългия период на възстановяване Кусто, неочаквано дори за самия него, изобретилизобретява очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновиловдъхновява и след известно време светътсе видялпоявява новото изобретение – [[акваланг]]ът. Над него той работилработи съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започналозапочва промишленото производство на акваланга, който станалстава популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласналотласка към друго откритие: „подводна чиния“ – малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подвдно заснемане и някои други океанологически „дреболии“.

По време на Втората световна война Жак -Ив Кусто служилслужи в артилерията като картечар, бил боец е от френскатаФренската съпротива и след края на войната биле удостоен с Ордена на почетния легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. станалстава капитан на [[корвет]], а през 1950 тойг. се сдобил ссдобивас бракуван британски минен [[Миночистач|тралщик]] и го преправилпревръща в плаваща изследователска лаборатория, която станаластава световно известнасветовноизвестна като „Калипсо“. Именно нас този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършвалиизвършват околосветски пътешествия, изследвалиизследват морската флора и фауна, правилиправият уникални записи, и снимки.

През 1953 г. Кусто получилполучава и световно признание като писател. Той издалИздава своята първа книга „Безмълвният„Светът свят“на мълчанието“ („Silent„Le Monde du World“silence“). Големият успех на книгата помогналпомага на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първиятпървия неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стоялистоят на подводни станции на морското дъно). След две години книгата билае екранизирана и филмът получилполучава две големи кинематографски награди – Златна палмова клонка на фестивала в Кан през 1957 г. и Оскар„Оскар“. Втория Оскар„Оскар“, получилпрез 1960 г., получава филмът „Златна„Историята на една червена рибка“ („Golden''Histoire d'un poisson Fish“rouge''), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат „Живото море“ (1963), „Делфини“(1975), „Жак Кусто: светът на океана“ (1985).

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнилуволнява от военноморските сили на Франция в чин капитан и заелзаема поста директор на Океанографския институт и музея в [[Монако]]. В началото на 60-те години на 20. век той провелпровежда редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории. По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1, 2 и 3, хората продължително време живялиживеят и работилиработят под водата на голяма дълбочина. Кусто продължавалпродължава да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал „Подводният свят на Жак Кусто“. Хрониката на пътешествията и изследванията се ползварадва съсна зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смяталсмята, че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за световния океан, и изигрализиграва видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основалосновава „Общество Кусто“, чиято дейност билае насочена към защита на океана от замърсявания, и широко дебатиране на проблема със замърсяването на световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог, Кусто се обръщалобръща към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразявализразява безпокойството си от замърсяването на Океанаокеана.

Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветилпосвещава на борбата за опазване на околната среда.