Тихо Брахе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ галерия |
м. |
||
Ред 23:
}}
'''Тихо Брахе''' (на [[датски език|датски]] ''Tycho Brahe'') е известен [[Дания|датски]] [[астроном]], който бил също и [[алхимик]].
Той предлага свой вариант, обясняващ астрономическите наблюдения, като предполага, че планетите обикалят около [[
== Произход ==
Ред 32:
Баща му Ото заема тогава поста комендант на кралския замък в Хелзинборг, а чичо му Йорген е вицеадмирал на датския флот и същевременно едър земевладелец .
На 13 години Брахе става студент в Копенхагенския университет, където го подготвят по семейна традиция за държавническа дейност. Тук се случват две събития, който си казват думата за целия му нататъшен живот. На дуел със свой съкурсник (за да решат кой е по-добър математик) Брахе губи част от носа си. През останалата част от живота си е трябвало да прикрива липсата със протеза от сплав на злато и сребро. Второто събитие повлияло на живота му е едно частично слънчево затъмнение, за което се знаело предварително. От този момент се пристрастява към астрономията, започва да изучава астрономични трактати, като един от тях е „Алмагест“ на древногръцкия астроном [[Клавдий Птолемей]].
На 17 години отбелязва в записките си, че [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]] са толкова близо, че почти са се съединили. Забелязва, че Алфонсовите таблици грешат с почти един месец за това събитие, а пруските, макар и по-точни давали разлика от няколко дни. Това довежда Брахе до извода, че астрономията изисква точни и постоянни наблюдения.
На 11 ноември 1572 г. Брахе забелязва в небето ярка звезда, на място където преди това нямало нищо. Звездата свети близо до зенита, северозападно от съзвездието [[Касиопея (съзвездие)|Касиопея]]. Звездата продължавала да блести, и след месец почти се изравнява по блясък с Венера, после започва бавно да гасне, и през март 1574 г престава да се вижда. Това е SN1572
== Обсерватория Касел ==
Ред 42:
През 1575 г. той среща Вилхелм IV Хесенски – запален любител на астрономията и собственик на обсерватория Касел, когото така пленява с познанията си по астрономия, че Вилхелм се обърнал към датския крал Фредерик II да окаже на Брахе помощ за построяването на астрономическа обсерватория. Кралят предложил на Тихо остров Вен, разположен в Зундския пролив, на двадесет километра от Копенхаген. През есента на 1576 г. започнало строителството на обсерваторията „Ураниборг“ („Небесен замък“), а през 1580 г. зданието е завършено. През 1584 г. е построена още една сграда на обсерваторията, наречена „Стьорнеборг“(„Звезден замък“). Тук инструментите са под земята за да се избегне влиянието на атмосферните условия.
Тихо Брахе съставя каталог на звездите, в който имало 788 звезди. С особена точност са определени директните изгреви и залези на 21 опорни звезди. При сравнение с днешните данни се оказва, че грешката му не надминава 40", а средните грешки при уточняване на положенията на другите звезди са около 1' . Това е и първият съвременен каталог на звездите, който изместил каталозите на [[Хипарх]] и [[Клавдий Птолемей|Птолемей]].
== В Прага ==
| |||