Стефан Воислав: Разлика между версии

Стефан Войслав е син на Драгомир или [[Драгимир]]{{факт|, за когото е известно че като княз на [[Травуния]] се признал за [[васал]] на Самуил, за което бил убит от жителите на [[Котор]] като предател. Майка му пък била дъщеря на жупана на [[Стара Рашка]] - [[Лютомир]], който също бил поставен под българската царска власт. Сръбската историография тръби, че Стефан вероятно е сърбин от [[Травуния]], днешна Херцеговина, но това не е сигурно предвид покоряването на [[сръбски земи|сръбските земи]] от [[Самуил]]. Той обаче е със сигурност братовчед на предшественика си [[Иван Владимир]] (упр. 990-1016), което е изрично отбелязано в т.нар. [[дуклянска летопис]].|2016|11|17}}

{{факт|Стефан Войслав като [[архонт]] на [[Зета (владение)|Диоклиция]] ([[Зета (владение)|Зета]]), централната част в днешна [[Черна гора]], въстава срещу събирания от [[Византия]] паричен данък. Този му акт се приема като продължение на потушеното [[въстание на Петър Делян]], като първия му бунт е от 1035/1036 г., за който е вкаран във византийския затвор. След бягството му от [[Константинопол]] той въстава за втори път успешно през 1037/1038 г. Стефан Войслав изгонва [[стратег]] [[Теофил Еротикос]] и побеждава византийската войска. Византия е от 1040 г. в тежки боеве с [[България|българския]] сепаратист [[Петър Делян]]. Така Стефан Войслав успява да осигури самостоятелността на страната си. Той подчинява [[Захълмие]]то и [[Травуния]] ([[Източна Херцеговина]], Южна Далмация). По това време тези поморски сръбски земи се наричат често ''кралство Диоклиция и [[Далмация]]''. Той приема титлата „[[архонт]] на [[Сърбия]]“, като с цел легитимация на властта си над тези сръбски земи сключва династичен брак с племенничка на цар [[Самуил]], от който брак има син - [[Михаил (Дукля)]].|2016|11|17}}