Разлика между версии на „Дух (философия)“

м
редакция без резюме
м
'''Дух''' е основно понятие във [[философия]]та, засягащо всички нейни аспекти, особено [[онтология]]та и [[гносеология]]та. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо - – онтологично духът е нематериалната [[субстанция]], която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с [[разум]]а и [[интелект]]а, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален [[термин]] за всяка философска система.
 
== Историческа еволюция на понятието ==
=== Немска класическа философия ===
<!-- Кант, Фихте -->
 
==== Шелинг ====
Според философските възгледи на [[Шелинг]] духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични"„безразлични“, що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
 
Според философските възгледи на [[Шелинг]] духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като "безразлични", що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.
 
==== Хегел ====
Понятието за духа е в центъра на философската система на [[Георг Хегел|Хегел]]. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология„Феноменология на духа"духа“. В неговия изказ понятията ''"дух"„дух“'' и ''"абсолютна„абсолютна идея"идея“'' са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в [[човек]]а, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко [[материяМатерия (философия)|материално]], независимо дали става дума за [[природа]]та или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави [[Обект (философия)|обект]]ите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - – той е също динамичен, търпи развитие, присъства в [[история]]та и [[еволюция]]та.
 
Понятието за духа е в центъра на философската система на [[Георг Хегел|Хегел]]. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно "Феноменология на духа". В неговия изказ понятията ''"дух"'' и ''"абсолютна идея"'' са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в [[човек]]а, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко [[материя|материално]], независимо дали става дума за [[природа]]та или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави [[обект]]ите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция - той е също динамичен, търпи развитие, присъства в [[история]]та и [[еволюция]]та.
 
== Марксизъм ==
[[Марксизъм|Марксизмът]] отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята - – при своята формулировка на т. нар. "[[основен философски въпрос]]". Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология - – особено в аспектите на [[познаваемост]]та на света - – макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.
 
== Литература ==
* François, Alexandre (2008), "Semantic„Semantic maps and the typology of colexification: Intertwining polysemous networks across languages"languages“, in Vanhove, Martine, [http://www.academia.edu/846905/Semantic_maps_and_the_typology_of_colexification_Intertwining_polysemous_networks_across_languages From Polysemy to Semantic change: Towards a Typology of Lexical Semantic Associations], Studies in Language Companion Series 106, Amsterdam, New York: Benjamins, pp. 163–215163 – 215
* [[Мехер Баба]] (1967). [http://www.discoursesbymeherbaba.org/ Discourses.] San Francisco: Sufism Reoriented. ISBN 1-880619-09-1.
<!-- Позитивизъм, Философията на 20 век -->