Аншлус: Разлика между версии

[[Картинка:Bundesarchiv Bild 119-5243, Wien, Arthur Seyß-Inquart, Adolf Hitler.jpg|thumb|230px|[[Адолф Хитлер]] и на заден план [[Райнхард Хайдрих]] във Виена - – [[култура|културна]]та [[столица]] на [[Райх]]а]]

Общият [[немски език|немски]] термин '''аншлус''' (букв. ''свързване'', ''привързване'', в техниката - – ''съединител'') е част от специфичното политическо събитие '''Аншлус Остеррайхс''' (''Der Anschluss Österreichs'', на [[немски]]). То представлява присъединяването на [[Австрия]] ''/Източния Райх/'' към „Голяма Германия /Grossdeutschland/“ през септември [[1938]] г. От началото на 1938 г. нацистите подготвят аншлуса на Австрия чрез политически и военен натиск на австрийските нацисти върху законната власт на република Австрия. Това събитие се контрастира от изключването на Австрия от Германия при създаването на [[Германска империя (1871 – 1945)|Имперска Германия]] през [[1871]] г.

От геополитическа и историкоидеологическа гледна точка явлението "Аншлус"„Аншлус“ включва и германското мирно анексиране на [[Судетска област|Судетската област]], отнета от [[Чехословакия]] по-късно през 1938 г., както и присъединяването към Райха на [[Мемел]] [[Клайпеда|(Клайпеда)]].

"Горещият„Горещият аншлус"аншлус“ е последното мирно действие на германското [[нацист]]ко правителство в опитите му да коригира резултатите от [[Версайски договор|Версайския договор]].

[[Файл:Nazi Swastika.svg|18 px]] След 1936 г. назрява обществена нагласа за обединение на Германия и Австрия в държавна структура под общо нацистко управление. Накърненото национално самочувствие на германските народи след Първата световна война преципитира в няколко неефективни спонтанни митинга, незавършили с промяна на политическата конюнктура. Зимата на 1937/38 година обаче преминава в координирани подготовки на драматичен процес на обединение и сливане, наречен по-късно "Аншлус"„Аншлус“. Хитлеровата администрация, в т.ч. и военна, е натоварена с предначертаване на плановете за инвазия в Австрия и евентуални бойни действия. Нагласата в германската армия е за мирно разрешение, но готовността е за употреба на всякакви средства. По-рано политически неудобните фигури в армейското командване са отстранени - – фаворизираният от войската [[Валтер фон Браухич|генерал фон Браухич]] и [[Вермахт|министърът на въоръжението]] [[Вернер фон Бломберг|генерал фон Бломберг]] са компрометирани и отстранени от [[Хитлер]] и [[Херман Гьоринг|Гьоринг]].

[[Файл:1. SS-Panzer-Division Leibstandarte-SS Adolf Hitler.svg|18 px]] Начело на [[Главно командване на Вермахта|Генералния щаб на германските сухопътни войски]] от януари 1938 г. е [[Федор фон Бок|генерал фон Бок]], а реална сила в тях вече придобива развития от [[Хайнц Гудериан|генерал Хайнц Гудериан]] [[танк]]ов корпус. На механизираните дивизии и [[1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер|елитния гвардейски полк на Хитлер]] се разчита за фактическото извършване на процеса.

Германските танкови войски, съставени предимно от леки танкове<ref>Според директивите на Версайския договор Германия няма право на специализирани танкови войски, както и на по-тежки танкове; Независимо от това германските офицери и инженери експериментират с такива машини през трийсетте години, като за тази цел са им предоставени тайни полигони в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] - – танков полигон ''"Кама"„Кама“''</ref>, са разделени на три танкови дивизии. Втората от тях, дислоцирана във [[Вюрцбург]] и под командването на Гудериан е преместена в [[Пасау]], [[Бавария|Югоизточна Бавария]]. Към нея са придадени две [[механизатор|механизирани]] ([[автомобили]]зирани) [[Пехота|пехотни дивизии]]. Този корпус е натоварен със задачата в бърз марш да премине [[граница]]та на 11- – 12 март 1938 г. и да продължи в направление към [[Линц|град Линц]]. Походът се осъществява с пълното знание и подготовка на местното население и предварително е координирано съдействието на австрийските въоръжени сили.

Чуждестранните държавници и дипломати отчаяно се опитват да приспят неспокойствието в своите държави като омаловажават тежестта на това политическо събитие. Подобни са изказванията и на [[Уинстън Чърчил]], по това време още само член на парламента и отявлен критик на английския премиер-конформист<ref>Известна е толерантността и изолационизма на Чембърлейн, които той демонстрира по отношение на нацистката външна политика.</ref> [[Невил Чембърлейн]]. Чърчил публично твърди, че германския акт не е нищо повече от ''"изтрополяване„изтрополяване през границата след трима замаяни баварски провокатора"провокатора“''. От позицията на участник в похода Гудериан коментира и разобличава мнението на Чърчил в своята книга ''"Внимание„Внимание: Танкове!"“''. Чърчил е политикът, заявил: {{цитат|"Историята„Историята ще бъде добра към мен, защото аз възнамерявам да я напиша!"“|}} и именно поради това неговите твърдения трябва да бъдат стриктно преценявани.

Агресивната външнополитическа активност на [[НСДАП]] и [[Германия|германската държава]] е последвана от тревожен международен отзвук, намерил реализация в политическата среща на високо равнище в [[Мюнхен]] през 1938 година. Мюнхенското съглашение е съставено на 29 септември 1938 година и подписано на следващия ден от [[Нацистка Германия|райхсканцлер]]а на [[Германия]] [[Адолф Хитлер]], [[премиер]]а на [[Великобритания]] [[Невил Чембърлейн|Чембърлейн]], премиера на [[Франция]] [[Едуар Даладие|Даладие]], и премиера на [[Италия]] [[Мусолини]]. Споразумението уговаря '''предаването''' на [[Судетска област|Судетската област]] от [[Чехословакия]] на Германия. Само по себе си това е един последен реверанс на международната общност и "Великите„Великите сили"сили“ към Германия, с който те откровено признават несполучливостта и неудачността на Версайския договор. Срещата в Мюнхен има за цел да овладее възродените немски амбиции за експанзия, като за последните им се предостави "зелена„зелена улица"улица“. Западните страни се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла '''''[[Чехословакия|Бохемия]]'''''. След 2 дни е подписано и Мюнхенското споразумение, уреждащо това. Малката страна е поканена само да подпише.

С отнемането на Клайпеда (наричана от германците Мемел) от Литва приключва "безкръвната"„безкръвната“ част от Втората Световна Война или '''Фазата на Аншлуса'''.

* Гудериан, Хайнц ''"Внимание„Внимание: Танкове!"“'', Изд. Атика, 2008