ФК „Миньор“ (Перник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
{{обработка|неутрален стил}}, без повтарящ се абзац
Ред 1:
{{обработка|неутрален стил}}
{{Футболен отбор |
| име на отбора = Миньор
Line 25 ⟶ 26:
 
== История ==
=== Началото и първите години ===
Клубът е създаден през 1919г1919 г. и носи името на владетеля на последната крепост от Първото Българско Царство – - "Кракра"„Кракра“. На 31 май 1945 г. вследствие на обединението на четирите пернишки отбора – „Кракра“ (1919 г.), „Светкавица“ (1932 г.), „Бенковски“ (1936 г.) и ЖСК (1941 г.) клубът заиграва под името „Рудничар“. Това става малко след идването на власт на комунизма. Името „Миньор“ се използва от 1952 година. Първият мач на „Миньор“ (тогава „Торпедо“) в „А“ РФГ е на 2 март 1951 г. в Перник срещу отбора на „Червено знаме“. Евгени Петров (Гено) забива 2 гола, но мачът завършва наравно – 2:2. През 1955 г. отборът изпреварва Левски и Локомотив (София), за да завърши четвърти в шампионата. Постижението е повторено през 1960/61 г. В сезон 1966/67 г. „Миньор“ става носител на Купата по спортсменство. Капитан на отбора по онова време е Павел Владимиров, а старши треньор Стоян Петров. Най-голямата победа на перничани в „А“ група е 6:0 срещу „Торпедо“ в Плевен, на 9 септември 1951 г. В едно от международните си участия отборът побеждава и Селтик (Шотландия) с 1:0. Първият футболист на „Миньор“, удостоен със званието „Майстор на спорта“, е Иван Данчев (Лъвчо) през 1959 г. във връзка с 50-годишнината на футбола в България. Първият чужденец капитан на „Байерн”„Байерн“ Мюнхен е миньореца Михаил Лозанов. Това става в периода 1937 г. до 1939 г. Най-посетената среща на отборът е срещу Левски (София) - – 30 000 запалянковци на Стадиона на Мира. ВПрез 2001 година при пред последното си участие в 'А' футболна група на България отборът е изпада от елитния футбол (лишен от домакинства и присъдена служебна загуба с 0:4) по скандален начин след прекратен мач с Левски София. При доста спорно съдийство на съдя Антон Генов и резултат 0:1 за гостите, изгонването на любимеца на публиката и голмайстор на отбора Антон Евтимов (вместо присъден фаул на противников играч) се оказва ключов елемент за последващите събития. На стадиона на мира се изсипват 5 кубика камъни и други предмети. Съдята е принуден да прекрати мача. В 2008 година отборът се завръща в елита по не по-малко интересен начин - достига до бараж с отборът на Калиакра който на 2 пъти повежда в резултата за да се стигне до 120та минута когато Боби Дичев изравнява за дузпи, а защитника Спахиев вкарва последната и праща 4те хиляди привържениците на отбора пропътували разстоянието от Перник до Ловеч в еуфория.
 
=== Страшилището на 90-те ===
За петте си сезона в края на 90-те години Перник става мрачна и непосилна дестинация за голяма част от съперниците. В истински екшъни, при които има счупени прозорци на автобуси и влакове се превръщат дербитата с „Левски“ и ЦСКА. Последният фрапиращ случай е в края на 2001-ва година, когато „Миньор“ посреща „Левски“. Отборът се е закотвил на дъното и няма никакви шансове за спасение. Гостите от София повеждат с 1:0. Година по ранно при същите обстоятелства отборът успява да обърне резултата в до 3:1 в своя полза и да се спаси. За съжаление спорно съдийство и неоснователното изгонване на капитана на отбора води до дъжд от камъни. Феновете решават, че това е единственото, което могат да направят, за да спрат безумното управление на Българската Футболна Централа. В крайна сметка „чуковете“ напускат Висшата лига, както се нарича тогава най-горната дивизия.
 
=== Завръщане в „А“ ФГ през 2008-ма ===
След 7-годишно отсъствие „жълто-черните“ най-накрая се завръщат в „А“ ФГ през 2008 г. Конкуренцията за челното място в Западната „Б“ група отсъства и Локомотив (Мездра) го печели безпроблемно. За втората позиция обаче битката е доста оспорвана. „Миньор“ не загатва през есента с нищо, че ще гони промоция, но с финален рейд през пролетта перничани изпреварват „Рилски спортист“ и „Чавдар“ (Етрополе). Донякъде за благоприятното развитие допринася и новият собственик – бизнесменът Христо Ковачки. 3000 зрители стават свидетели на невероятен и динамичен бараж на стадиона в Ловеч с отбора от Източна „Б“ ФГ Калиакра, който завърщва 1:1 в редовното време и 2:2 след продълженията. При дузпите обратите са един след друг. „Чуковете“ обаче показват по-здрава психика и Иван Спахиев носи победата с 7:6 общ резултат. Така старши треньорът Димитър Алексиев качва „Миньор“ за девети път на най-високото ниво.
 
През сезон 2008/09 тимът напомни за себе си неведнъж. Столичните грандове ЦСКА и „Левски“ спечелиха с 2:0 мачовете си, но на моменти бяха напълно надигравани. На полусезона „Миньор“ заема 11-то място.
 
=== Имена ===
От 1919г1919 г. Кракра е първото име на клуба. След [[9 септември]] [[1944]] година в Перник се създава едно дружество – „Рудничар“, което след обявяването на [[България]] за [[република]] се преименува на „Републиканец – 46“. По-късно основното дружество в града е „Торпедо“, което от 1957 година се преименува на „Миньор“. В периода от [[1969]] до [[1973]] г. то е обединено с [[ФК Металург (Перник)|Металург]], като първо се нарича „Кракра“, а от [[1971]] до [[1973]] г. дружеството, а и футболния отбор се нарича „Перник“, а от [[1974]] г. до днес – „Миньор“.
 
== Последните 10 сезона ==
Line 60 ⟶ 61:
|align=right|7
|align=right|14
|align=right|10- – 47
|align=right|16
|align=center|2 кръг
Line 104 ⟶ 105:
|align=right|6
|align=right|14
|align=right|25- – 43
|align=right|24
|align=center|1/16 финал
Line 115 ⟶ 116:
|align=right|8
|align=right|10
|align=right|30- – 32
|align=right|32
|align=center|1 кръг
Line 126 ⟶ 127:
|align=right|5
|align=right|7
|align=right|45- – 31
|align=right|47
|align=center|1/8 финал
Line 165 ⟶ 166:
 
== Стадион ==
Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели свойте мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен [[Донецк]]. Първото име на стадионът е "Стадион„Стадион на Мира"Мира“.
 
През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе свойте срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.
Line 175 ⟶ 176:
Първият изигран мач на новия стадион, Миньор губи от ВМС с 1:2.
 
== Състав 2016/2017 ==
''Към 1 ноември 2016 г.''
{| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;"
Line 240 ⟶ 241:
<br clear=all>
 
== Известни футболисти ==
* [[Файл:Flag_of_Bulgaria.svg|link=http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Flag_of_Bulgaria.svg|20x20px]] Павел Владимиров – български футболист, нападател, бронзов медалист от Олимпиадата през 1956 и дългогодишен капитан на „Миньор“ (Перник), финалист за купата на страната през 1958 г. с „Миньор“. Голмайстор на „А“ група през 1956 г. с 16 отбелязани гола.
* [[Картинка:Flag_of_Bulgaria.svg|20px]] [[Велизар Димитров]]