Битка при Траянови врата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
 
==Обсадата на Сердика==
Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30&nbsp;000 души<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите<ref name="zlat665">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665</ref>.<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> От [[Адрианопол]] императорът достига [[Филипопол]], а оттам се запътва към [[София|Сердика]].<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар<ref name="diakon76">''Подбрани извори'', т. II, с. 76</ref>.<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref> е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към [[Македония (област)|Македония]]<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>.
 
По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника [[Лъв Мелисин]] със задачата да охранява тила на главната армия<ref name="cholp39">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39</ref>. Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите и&#768; да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражирите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници<ref name="zlat669">''Златарски'', История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669</ref>.<ref>Подбрани извори, т. II, с. 76-77</ref>