Разлика между версии на „Шумата“

1973 байта изтрити ,  преди 4 години
м (област с малка буква)
 
Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и дало 27 жертви.
 
При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година човек от Шумата е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889</ref>.
 
През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът - 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % - от 1 до 10 дка и т. н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името „Помогни си сам“. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата.
 
Назначили арх. [[Стефан Попданаилов]] от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево за построяване на храма. Основният камък бил положен на 8 ноември 1938 г., а на 8 ноември 1944 г. станало освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от с. [[Топлеш]], Габровско през 1946-47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947-1973 г.
 
В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно – на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България.
 
На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността „Осеникова поляна“ загива [[Митко Трифонов Палаузов]] и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и [[Спас Драшков Иванов]] - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от [[Средногорска бригада „Христо Ботев“]]. Като партизанин в [[Македония]] загива и [[Братован Петров Братованов]]. Съдбата на партизанин споделя и [[Атанас Дянков Татев]].
 
В селото през 1942-1944 г. като верни ятаци на отряда действат Кера Татева Георгиева - наречена с право „майката на отряда“, Лазар Дянков Татев, Петър Татев Лазаров, семейство Палаузови (Дона, Цоню и Иван) и др.
 
След 9-ти септември 1944 г. миграционните процеси се ускоряват с индустриализацията на градовете. Така хората от селото се разпиляват по разни краища на България. Според данни от 1950 г. от общо 375 домакинства, 32 са били безимотни, повечето са притежавали между 15 и 40 дка и само трима имали над 100 дка.
До 1923 г. в Шумата има три [[власи|влашки]] семейства, които живеят на местността „Митьови гръсти“, на общинската мера. През 1923 г. те са заселени до селото в местността „Минчево“. До 1944 г. живеят от просия, в крайна мизерия. След 1945г. власите започват кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си.
 
Днес власите са доминираща част от населението на селото. Те заработват в новия цех, в ДИП „Митко Палаузов“, в ТКЗС, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно в съседна Гърция[<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889</ref>].
 
При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година човек от Шумата е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889</ref>.
 
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
== Забележителности ==