Разлика между версии на „Шумата“

16 байта изтрити ,  преди 4 години
До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.
 
През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавали[[Васил Левски]], отец [[Матей Преображенски - Миткалото]], [[Ангел Кънчев]] и др.други революционни дейци. Шумата участва в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и от селото загиват пет души. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за [[Севлиево]] и пътя за махала [[Мачковци]]. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак Казашкото.
 
От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останава махала, подчинена на Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков - някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски, кметувал непрекъснато цели 15 години.