|
== Понятие ==
[[Термин]]ът е военен и значи буквално връх на [[стрела]] или [[копие]]. С уджовете се означават основните стратегически направления на османското настъпление в Европа оглавени от [[бей]]ове, а те са:
== Османско нашествие на Балканите==
* [[Виа Милитарис]] е основния/главен коридор, насочен към [[Централна Европа]]. В това главно направление са съсредоточени основните османски сили в началото с цел да раздели на две Балканския полуостров, и в частност [[българско землище|българското землище]]. На края на коридора се намира силната и стратегически важна [[Белградска крепост]]. След [[обсада на Белград (1521)|превземането на Белград от османците през 1521 г.]] османското настъпление към Централна Европа е отприщено. Последва само в рамките на 8 години последователно унищожаване на [[Кралство Унгария|унгарското кралство]] след [[Битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]] през 1526 г., последвана от първия сериозен османски опит за завладяване на [[Централна Европа]]. Османското нашествие е възпряно от загубата при [[обсада на Виена|обсадата на Виена]]. Първия военначалник на уджа е [[Лала Шахин]].
Едва с победата в [[битка при Виена|битката при Виена]], последвана от разгрома на Османската империя в [[Голяма турска война|Голямата турска война]] е ликвидирана "турската опасност" за Европа.
* [[Виа Егнация]] е вторият по важност (западен) удж на османското настъпление на Балканите и в/към Европа. Този удж, както и останалите уджове, се разделя на "ръкави". Крайната цел на уджа е османско овладяване на [[Солун]], [[Македония]], останалата част от днешна [[Гърция]] и албанските земи. [[Мехмед II]] прави неуспешен опит да дебаркира и в [[Отранто]] през 1480/81 г. - виж [[отоманска инвазия в Отранто]]. Първия военначалник на уджа е [[Евренос бей]].
* десен (северен) удж, на дясното крило на османското настъпление към Европа. По пътя на османското завладяване по този удж пада [[Търново]] с днешна североизточна България при завоевателния поход на [[Али паша]]. По-сетне следва османска инвазия във [[Влашко]] завършила с [[битка при Ровине|битката при Ровине]]. Османската [[тактика]] която се следва и в случая е, да "разсиче" на части влашките земи по река [[Яломица]] (от [[Молдавия]]) и по река [[Олт]] [[Мунтения]] от [[Олтения]], като по този начин посредством набези през [[Карпати]]те в [[Трансилвания]] осуети унгарската помощ за [[власи]]те.
По-сетне, след османското овладяване на [[Акерман]], и подчинанието на [[Молдавия]], османското нашествие е насочена към [[Жеч Посполита|полско-литовската държава]] и украинските земи в [[Малорусия]] и [[Новорусия]], целейки се дестабилизацията на Полша и Русия, предвид осуетяване на тяхната военна подкрепа за християнските сили в Централна Европа. На североизток този удж през [[16 век|16]], [[17 век|17]] и [[18 век]] осъществява важната сухопътната османска връзка по черноморското крайбрежие с [[васал]]ното [[Кримско ханство]].
Формирането на уджовете е съобразено както от [[релеф]]а, така и от формираните още от [[античност]]та римски военни пътища на Балканите.
Известни османски военначалници от ранния период на османските завоевания са и [[Хаджи Илбег]] и [[Тимурташ паша]].<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Завоеватели и завоювани, стр. 209 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
== Предистория ==
| 