Жаргон: Разлика между версии

* Под "Жаргон"'''жаргон''' обикновено се разбира неформалното общуване и език, а в по-широк [[Социолингвистикасоциолингвистика|социолингвистичен]] смисъл – това е '''социален говор''' (понякога наричано и '''социален диалект''') на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., което ще рече, че може да става дума напр. за професионален жаргон, употребяващ специфични за дадена област термини, за групов жаргон, характерен за неформални социални образувания като ученици, студенти, войници и др. [[Лексика|Лексиката]]та и [[Фразеология|фразеологиятафразеология]]та на жаргона може да са възприети след формална или смислова промяна от [[Книжовенкнижовен език|книжовния език]], териториалните диалекти или от някои чужди езици, но може да са създадени и от самите му носители, обикновено като резултат от желанието им да направят разговорите си неразбираеми за околните или да привлекат вниманието. Жаргоните като цяло се отличава с ярка експресивност, със свобода и непринуденост на изказа. Те имат подчертано дефективен граматичен строеж – липсват много граматични форми, изреченията обикновено са кратки, несложни, с множество изпускания, произношението е небрежно. В България жаргон се използва, като общо название за всички социални диалекти и като специфичен термин за назоваване на т.нар. [[групов говор]]. Някои учени използват термина '''жаргон''' за назоваване само на строго професионалните социални диалекти, като за груповите говори предпочитат английския термин ''сленг'' (от английски ''slang''). Други видове социални диалекти са ''[[Таен говор|тайните говори]]'', известни още като ''[[арго]]'', както и ''[[Класов говор|класовите говори]]'', които днес са напълно изчезнали в Европа. == Особености == В жаргона се акумулират диалектни и чуждоезикови елементи, за да се изрази силната експресия, най-често типична за младежкото общуване в неформални групи. <ref>д-р Маргарита Димитрова, [http://www.belb.net/personal/dimitrova_m/obrazovanie%20i%20KE.pdf Училищното образование и книжовният български език]</ref> == Източници и библиография ==

** Г. Армянов, Българският жаргон – лексико-семантичен и лексикографски аспект, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995 г.

** Г. Армянов, Речник на българския жаргон, Издателство „Фигура“, София, 2001 г.

** Цв. Карастойчева, Българският младежки говор, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1988 г.

== Външни препратки ==

** {{икона|bg}} [http://www.neolog.bg/ Неолог – речник за нови български думи, жаргон и неологизми]

** {{икона|bg}} [http://www.bgjargon.com/ bgjargon.com – речника на улицата]

** {{икона|bg}} [http://liternet.bg/publish3/lkirova/slang.htm Сленг=жаргон?, Людмила Кирова]

** {{икона|en}} [http://www.urbandictionary.com/ Urban Dictionary – английски жаргонен речник]