Кристине Буста: Разлика между версии

| националност = {{Австрия}}

Кристине Буста израства като извънбрачно дете и сменя много професии - работи като помощник-учителка, преводачка, хотелска служителка. Няколко семестъра следва английска и немска филология във [[Виена|Виенския университет]], но прекъсва поради психическо заболяване. Накрая, когато в зряла възраст публикува първата си стихосбирка ''"Година„Година след година"година“'' (1950), става библиотекарка във [[Виена]] и започва да сътрудничи на културно-политическото списание "„''Ди Фурхе"Фурхе“''.

След втората си поетическа книга ''"Дървото„Дървото на дъжда"дъжда“'' (1951) Кристине Буста получава престижната австрийска литературна награда ''"„[[Георг Тракл]]"“'' (1954) (заедно с [[Кристине Лавант]]), а след ''"Лампата„Лампата и делфинът"делфинът“'' (1955), ''"Хамбарът„Хамбарът на птиците"птиците“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/k_busta/hambaryt.htm Стихотворението "Хамбарът„Хамбарът на птиците"птиците“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1958), ''"Другият„Другият агнец"агнец“'' (1959) и ''"На„На път към стари огньове"огньове“'' (1965) тя е отличена с ''"Голямата„Голямата австрийска държавна награда за литература"литература“'' (1969). Следват стихосбирките ''"Солни„Солни градини"градини“'' (1975), ''"Ако„Ако рисуваш герб на любовта"любовта“'' (1981), ''"Посред„Посред цялата преходност"преходност“'' (1985). Посмъртно са издадени ''"Небето„Небето в кестеновото дърво"дърво“'' (1989), ''"Дъхът„Дъхът на словото"словото“'' (1995) и ''"Едносричен„Едносричен е езикът на нощта"нощта“'' (2000).

[[File:Christine Busta, Der Himmel im Kastanienbaum 1989.jpg|thumb|190px|''"Небето„Небето в кестеновото дърво"дърво“'' ([[1989]])]]

В творчеството си поетесата вплита [[Библия|библейски]] иносказания, образи от [[античност]]та и мотиви от изобразителното изкуство, за да изрази с пестелив и емоционално оцветен език вътрешните напрежения и поривите на лирическото Аз. От стиховете на Кристине Буста, изградени с традиционни формални средства, струи християнска светска набожност, лишена от догматичност и отправена към реалния живот. ''"Основната„Основната ми тема'' - казва поетесата, - ''е превръщането на страха, ужаса и чувството за вина в радост, любов и избавление."“''

За художествените достойнства на лириката си Кристине Буста е отличена също и с литературните награди ''"Дросте"„Дросте“'' на град Меерсбург (1963), австрийската награда ''"Антон„Антон Вилдганс"Вилдганс“'' (1975) и наградата ''"„[[Айхендорф]]"“'' на град [[Ванген]] (1982).

* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/busta.htm Кристине Буста в Die LYRIKwelt]

* {{икона|de}} [http://www.gedichtsuche.de/dichter_ueber.php?id=164blogeintrag/items/christine-busta.html Кристине Буста в Gedichtsuche]