Дхарма: Разлика между версии

'''Дхарма''' (бел. изговаря се Дарма) (''[[деванагари]]'': धर्म, буквално „това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата“) е термин означаващ Реда и Естествения ред, термин от централно значение в източните религии - – [[индуизъм]], [[будизъм]], [[джайнизъм]] и [[сикхизъм]]. Понятието е сравнимо с пътя (''[[Дао]]'') в [[Даоизъм|даоизма]] и най-простото му значение е на универсален закон за живота, правило и начин на поведение, които са необходими за постигане на естествения ред на нещата <ref>"...редът и обичаят, които правят живота и вселената възможни, и по този начин поведенията, които са необходими за поддържане на този ред." The Oxford Dictionary of World Religions</ref>. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът и&#768; е [[колело]]то (''[[Дхармачакра]]''), което е изобразено на [[Национално знаме на Индия|националното знаме на Индия]].

Дхарма е [[санскрит]]ско понятие (на пали дхамма, тиб. чьо, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение "поддържам"„поддържам“ носи това значение и в различните си приложения. Названието "Дхарма"„Дхарма“ е с индо-ирански произход. Коренът на думата, ''дхар'', означава буквално "поддържам"„поддържам“. В различните [[Веди]] обаче се срещат и различни разновидности на понятието. В [[Ригведа]] например се среща като ''дхарма'''н''''', където може да означава различни неща&nbsp;— – поддръжник/поклонник, състояние или закон.

В по-съвременните индуски езици Дхарма означава просто "религия"„религия“. Наименованията на четирите основни религии, в които терминът се среща, са Инду Дхарма, Буда-Дхарма, Джаин-Дхарма и Сикх Дхарма, съответно за [[хиндуизъм]], [[будизъм]], [[джайнизъм]] и [[сикхизъм]].

Тази "сила"„сила“, която лежи зад природата и държи всичко в баланс става естественият предшественик на идеята за ''дарма.'' Идеята за ''рта'' се полага означаващо за имплицитното приписване на дарма на "абсолютната„абсолютната реалност"реалност“ на обкръжаващия свят, в класическата [[Историческа ведическа религия|Ведически Индуизъм]] следния стих от Риг-Веда е пример за споменаване на ''рта'':

Тя отзучава от концепцията в [[Риг Веда]] за "Екам„Екам Сат"Сат“ (Истината е Една), или идеята, че Брахман е "„''[[Сачидананда]]''"“ (Истина-Съзнание-Блаженство). Дарма е не само закон и справедливост, или хармония, но е чиста Реалност. Според Брихадараниака:

== В Будизма ==

В [[будизма]] Дхарма най-често означава съвкупността от ученията на Буда. Така че основното значение на Дхарма е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на [[Буда|Сидхарта Гаутама Буда]]. Сутрата, в която е записано учението за [[Четирите благородни истини]], е с название "Сутра„Сутра за завъртането на колелото на учението"учението“ (Дхармачакра-правартана сутра). В това си значение терминът най-пълно изразява реалността, която може да се нарече "будистка„будистка религия"религия“.

Денят на Дхарма, известен още като Асалха Пуджа, се отбелязва в деня на пълнолунието на 8-ия лунен месец (юли) и се празнува от будистите по цял свят. Празникът олицетворява неизменното движение на Дхарма и отбелязва годишнина от деня, в който Буда произнася в Парка на елените в Бенарес Първата си реч за “Колелото„Колелото на истината”истината“ (или “Завъртане„Завъртане на колелото на истината”истината“) пред своите първи пет ученици, след като е постигнал просветление.<ref>[http://society.buddhist.googlepages.com/dharmaday Денят Дхарма в GoogleSites]</ref>

В “Колелото„Колелото на истината”истината“ Буда разкрива [[Четирите Благородни Истини]] за:

След като чул речта на учителя си първи Конданна постигнал просветление, а малко по-късно и останалите четирима ученици на Буда&nbsp;— – Ваппа, Бхадия, Маханам и Асиджи.

В Деня Дхарма будистите по цял свят посещават храмовете си и практикуват Дхарма. Те също така дават малки дарения на монасите и слушат проповедите, които им напомнят за Голямото начало. В края на вечерта будистите присъстват на церемонията ''виен тиен'' - – обикалят храма, носейки в ръцете си запалени ароматни пръчици и свещи, заедно с монасите, произнасящи проповеди.

== Източници ==