Гьоктюрки: Разлика между версии

'''Гьоктюрките''' (или ''коктюрки'', ''„небесни тюрки“'') ([[старотюркски език|старотюркски]]: ''Kök Türk''), наричани и '''тюркюти''' или само '''тюрки''', са [[етническа група|народност]], първоначално обитавала [[Алтай]], създала в средата на [[6 век]] [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] под ръководството на [[Бумин]] хан. Елитът на гьоктюрките води началото си от няколко рода, включително ханската династия [[Ашина]], които произлизат от южните [[хунну]] и се преселват в Алтай от [[Цинхай]]. Коктюрките, известни още като тюркюти (нарочно въведен [[ретроним]], за разграничаване от тюрките по принцип) не са първите исторически възникнали тюрки. Родът [[Ашина]] е владетелската [[династия]] на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] на [[гоктюрки]]те. Те стават известни в началото на [[6 век]], когато водачът им [[Бумън|Бумън каган]] се разбунтува срещу [[Жоужан]]. След смъртта на Бумън през 552 г., неговите наследници [[Мукан]] каган и [[Истеми]] хан продължават династията. Според редица изследователи родът-основател Ашина има ирански произход и произхожда от древните [[тохари|тохарските]] племена на [[усун]]ите.<ref>Зуев Ю.А. Тамги лошадей из вассальных княжеств (Перевод из Китайского сочинения 8 – 10 вв. Танхуйао, том 3, глава (цзюанъ) 72, стр. 1305 – 1308)</ref><ref>Findley, Carter Vaughin. ''The Turks in World History''. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-19-517726-6.</ref>

* Elçin Kürsat-Ahlers: ''Zur frühen Staatenbildung von Steppenvölkern. Über die Sozio- – und Psychogenese der eurasischen Nomadenreiche am Beispiel der Xiongnu und Göktürken, mit einem Exkurs über die Skythen'' (= ''Sozialwissenschaftliche Schriften.'' Bd. 28). Duncker & Humblot, Berlin 1994, ISBN 3-428-07761-X (Zugleich: Hannover, Universität, Dissertation, 1992).

* Sören Stark: ''Die Alttürkenzeit in Mittel- – und Zentralasien. Archäologische und historische Studien'' (= ''Nomaden und Sesshafte.'' Bd. 6). Reichert, Wiesbaden 2008, ISBN 978-3-89500-532-9.