Уикипедия

Нептун (планета): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
1 съкращение при използване на шаблон
м форматиране: 14x тире-числа, 4x тире, параметър, точка (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{към пояснение|Нептун|Нептун}}
{{Планета
| име = Нептун [[Картинка:Neptune symbol.svg|20px]]
| картинка = neptune.jpg
| картинка_описание = Нептун, заснет от [[Вояджър 2]]
Ред 37:
| деклинация = 42,95°
| албедо = 0,41
| температура = -– мин.: 50 [[келвин|K]]<br>- – средна: 53 K<br>- – макс.: неизв.
| атм_налягане = 100- – 300 [[Паскал|kPa]]
| водород = &gt;84%
| хелий = &gt;12%
Ред 48:
| други_име3 = [[Ацетилен]]
| други_данни3 = 0,00001%
| други_име4 = Символ
| други_данни4 = [[Картинка:Neptune symbol.svg|20px]]
}}
 
Line 60 ⟶ 62:
Атмосферата на Нептун е съставена основно от [[водород]] и [[хелий]] със следи от [[метан]]. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на [[Уран (планета)|Уран]], който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.<ref>[http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Neptune&Display=OverviewLong Neptune overview], ''Solar System Exploration'', [[NASA]].</ref> Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2&nbsp;100 км/ч.<ref name="Suomi1991">{{cite journal
| author=Suomi, V. E.; Limaye, S. S.; Johnson, D. R.
| title=High winds of Neptune -– A possible mechanism
| journal=Science
| year=1991
| volume=251
| pages=929–932929 – 932
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1991Sci...251..929S }}</ref>
 
Line 97 ⟶ 99:
| title=Neptune's wind speeds obtained by tracking clouds in ''Voyager 2'' images
| journal=Science | year=1989 | volume=245
| pages=1367–13691367 – 1369
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1989Sci...245.1367H
| accessdate=2008-02-27
| doi=10.1126/science.245.4924.1367
| pmid=17798743
| issue=4924 }}</ref> Над облачната покривка скоростта на ветровете варира от 400 м / сек в района на [[екватор]]а до 250 м / сек при полюсите<ref name="elkins-tanton">Elkins-Tanton (2006):79–8379 – 83.</ref> – този процес представлява своеобразно климатично динамо.<ref>{{cite journal
| last=Stanley | first=Sabine | coauthors=Bloxham, Jeremy
| title=Convective-region geometry as the cause of Uranus' and Neptune's unusual magnetic fields
| journal=Nature | date=March 11, 2004
| volume=428 | pages=151–153151 – 153
| doi=10.1038/nature02376
| pmid=15014493
| issue=6979 }}</ref> Повечето от ветровете на Нептун се движат в посока, обратна на въртенето на планетата.<ref name="burgess2">Burgess (1991):64–7064 – 70.</ref> Общият модел на ветровете демонстрира проградно въртене на високи географски ширини срещу ретроградно въртене на по-ниски географски ширини. Разликата в посоката на теченията се смята за повърхностен ефект и не е породена от дълбоки атмосферни процеси.<ref name="atmo" /> При 70° южна ширина, ветровете имат постоянна скорост от 300&nbsp;m/s.<ref name="atmo">{{cite web
| title=The Atmospheres of Uranus and Neptune
| last=Lunine | first=Jonathan I.
Line 141 ⟶ 143:
| title=Hubble Space Telescope Imaging of Neptune's Cloud Structure in 1994
| journal=Science | year=1995 | volume=268
| issue=5218 | pages=1740–17421740 – 1742
| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/268/5218/1740
| doi=10.1126/science.268.5218.1740
Line 152 ⟶ 154:
| title=The altitude of Neptune cloud features from high-spatial-resolution near-infrared spectra
| journal=Icarus | year=2003 | volume=166
| issue=2 | pages=359–374359 – 374
| doi=10.1016/j.icarus.2003.07.006
| url=http://cips.berkeley.edu/research/depater_altitude.pdf
Line 160 ⟶ 162:
| title=Cloud Structures on Neptune Observed with Keck Telescope Adaptive Optics
| journal=The Astronomical Journal,
| year=2003 | volume=125 | issue=1 | pages=364–375364 – 375
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/2003AJ....125..364M
| accessdate=2008-02-27
Line 169 ⟶ 171:
| title=EPIC Simulations of Bright Companions to Neptune's Great Dark Spots
| journal=Icarus | year=2001 | volume=151
| issue=2 | pages=275–285275 – 285 | doi=10.1006/icar.1998.5918
| url=http://www.lpl.arizona.edu/~showman/publications/stratman-etal-2001.pdf
| format=PDF | accessdate=2008-02-26 }}</ref> Задържането на някои от тези облаци показва, че някои от тъмните петна продължават да съществуват като циклони, въпреки че вече не се забелязват. Тъмни петна може да се разсеят, когато те се придвижат твърде близо до екватора или евентуално с помощта на някакъв друг, неизвестен климатичен механизъм.<ref>{{cite journal
Line 183 ⟶ 185:
[[Файл:Urbain Le Verrier.jpg|мини|220п|Юрбен Льоверие]]
 
Астрономическите скици на [[Галилео Галилей]] свидетелстват за наблюдението му на Нептун на [[28 декември]] [[1612]] г. и [[27 януари]] [[1613]] г. И в двата случая обаче Галилео смята, че е наблюдавал звезда в непосредствена близост до [[Юпитер (планета)|Юпитер]], а не обект в Слънчевата система.<ref>{{cite book |last=Hirschfeld |first=Alan |authorlink= |title=Parallax:The Race to Measure the Cosmos |year=2001 |publisher=Henry Holt |location=New York, New York |isbn=0-8050-7133-4}}</ref> Поради тази причина Галилео не се посочва като откривател на Нептун, въпреки че в записките си отбелязва взаимното движение на Юпитер и „звездата“.
 
През [[1821]] г. [[Алексис Бувар]] публикува астрономически таблици на орбитата на [[Уран (планета)|Уран]].<ref>A. Bouvard (1821), ''[http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1821tapp.book.....B&amp;db_key=AST&amp;data_type=HTML&amp;format=&amp;high=44b52c369020669 Tables astronomiques publiées par le Bureau des Longitudes de France]'', Paris, FR: Bachelier</ref> Последващи наблюдения на планетата обаче показват различия между наблюдаваните и предвидените от таблицата координати, което води до [[хипотеза]]та, че съществува тяло, оказващо влияние върху орбитата на Уран. През [[1843]] г. [[Джон Коуч Адамс]] изчислява орбитата на неизвестната осма планета и изпраща изчисленията си на опитния астроном [[Сър Джордж Ери]]. Той изисква пояснения за използваните методи, които Адамс така и не изпраща.
Line 196 ⟶ 198:
 
== Наблюдение от Земята ==
Нептун не може да се забележи с просто око. Изглежда като синьозелен диск, подобен на Уран, но по-тъмен .Синьозеленият цвят се дължи на поглъщането на червената светлина от [[метан]]а в атмосферата на планетата.<ref>{{cite book | title=The Data Book of Astronomy | author=Moore, Patrick |year=2000 |pages=207}}</ref> [[Видима величина|Видимата величина]] на Нептун варира между +7,7 и +8,0 и дискът му е с [[ъглов диаметър]] от 2".
 
Тъй като са му необходими 165 години, за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето, през [[2011]] г. Нептун се върна в позицията, на която е бил открит от Йохан Гал.
Line 227 ⟶ 229:
|last = Williams
|first = Dr. David R.}}</ref>
Най-големият от тях е [[Тритон (спътник)|Тритон]], открит от [[Уилям Ласел]] само 17 дни след откриването на Нептун. През [[2004]] г. беше оповестено откритието на пет малки спътника, имащи неправилна форма.<ref>http://www.nature.com/cgi-taf/DynaPage.taf?file=/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832_fs.html]</ref> Тритон е достатъчно близо до Нептун, за да бъде заключен в [[синхронна орбита]] и бавно се приближава навътре и евентуално ще бъде разкъсан, когато достигне [[Граница на Рош|границата на Рош]]. Тритон е най- студеният обект, измерен в Слънчевата система,<ref>{{cite news
| last=Wilford | first=John N. | publisher=The New York Times
| date=August 29, 1989
Line 237 ⟶ 239:
| title=Temperature and Thermal Emissivity of the Surface of Neptune's Satellite Triton
| journal=Science | year=1990 | volume=250
| issue=4979 | pages=429–431429 – 431
| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/250/4979/429
| accessdate=2008-12-28
Line 246 ⟶ 248:
| title=Neptune's capture of its moon Triton in a binary–planet gravitational encounter
| journal=Nature | month=May | year=2006
| volume=441 | issue=7090 | pages=192–194192 – 194
| doi=10.1038/nature04792
| url= http://www.nature.com/nature/journal/v441/n7090/abs/nature04792.html
Line 271 ⟶ 273:
|}</center>
 
Вторият познат спътник на планетата (по ред на разстоянието) е [[Нереида (спътник)|Нереида]] и има една от най-ексцентричните орбити в Слънчевата система. От юли до септември 1989 ''Вояджър 2'' открива шест нови спътника. Сред тях е [[Протей (спътник)|Протей]]. Пет нови спътника са открити през 2002 и 2003 и са оповестени през 2004 г.<ref>{{cite journal |author=Holman, Matthew J. ''et al.'' |date=August 19, 2004 |url=http://www.nature.com/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832.html |title=Discovery of five irregular moons of Neptune |journal=Nature |volume=430 |pages=865–867865 – 867}}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3578210.stm |title=Five new moons for planet Neptune |date=August 18, 2004 |publisher=BBC News |accessdate=2007-08-06}}</ref> Нептун е римският бог на морето и затова спътниците на планетата са именувани на по-малки морски божества.
 
''За хронология на откриването на спътниците на Нептун вижте [[хронология на естествени спътници]].''
Line 292 ⟶ 294:
| year=1992
| volume=12
| pages=18–2118 – 21
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1992PlR....12b..18B }}</ref> и вътрешният енергиен източник за тези ветрове остава неопределен.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нептун_(планета)“.