Уикипедия

Сатурн (планета): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Сатурн|Сатурн}}
{{Планета
| име = Сатурн [[Картинка:Saturn symbol.svg|25px]]
| картинка = Saturn from Cassini Orbiter (2004-10-06).jpg
| картинка_описание = Сатурн, заснет от [[Касини-Хюйгенс]]<br />(октомври 2004 г.)
Ред 46:
| други_име2 = [[Етан]]
| други_данни2 = 0,0007%
| други_име3 = Символ
| други_данни3 = [[Картинка:Saturn symbol.svg|25px]]
}}
 
'''Сатурн''' е шестата [[планета]] от Слънчевата система. Тя е [[газов гигант]] и е втора по големина в [[Слънчева система|Слънчевата система]] след [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Сатурн е известен най-вече с пръстените си, съставени от [[лед]] и [[космически прах]]. Сатурн носи името на [[римска митология|римския бог]] на посевите и на земеделието [[Сатурн (митология)|Сатурн]], съответствие на титана [[Кронос]] в древногръцката митология . Символът на планетата е стилизирано изображение на [[сърп]] (&#x2644;).
 
Сатурн е съставен от [[водород]], [[хелий]] и следи от други елементи.<ref name="Voyager Summary 1">{{cite web
Line 110 ⟶ 112:
| volume=286
| issue=5437
| pages=72- – 77
| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/286/5437/72
| accessdate=4 април 2008}}</ref>
Line 116 ⟶ 118:
Температурата във вътрешността достига до 12&nbsp;000 K; планетата излъчва 2,6 пъти повече топлина, отколкото получава от Слънцето, което е признак за високата температура на ядрото. Смята се, че основният метод за получаване на тази топлина е по [[Механизъм на Келвин-Хелмхолц|механизма на Келвин-Хелмхолц]] (бавно сгъстяване под действието на гравитацията). Част от топлината може би се получава във вътрешността при „утаяването“ на [[хелий|хелия]] в предимно [[водород]]ната среда<ref>{{cite web
|url = http://www.nasa.gov/worldbook/saturn_worldbook.html
|title = NASA - – Saturn
|publisher = NASA
|accessdate = 30 юни 2008
Line 172 ⟶ 174:
|last = McDermott
|first = Matthew
|date = 2000}}</ref> Най-вероятно магнитното поле се създава от метализирания водороден слой (наречен метализирано водородно динамо), подобно на магнитното поле при Юпитер. Както при другите планети и магнитосферата на Сатурн може да отклонява частиците, идващи от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]].<ref name="mag 2" /> Спътникът Титан обикаля във външната част на магнитосферата и тя взаимодейства с йонизирани частици от атмосферата на естествения спътник.<ref name="mag">{{cite web
| author=Russell, C. T.; Luhmann, J. G.
| year=1997
| url =http://www-ssc.igpp.ucla.edu/personnel/russell/papers/sat_mag.html
| title =Saturn: Magnetic Field and Magnetosphere
| publisher =UCLA - – IGPP Space Physics Center
| accessdate = 4 април 2008
}}</ref>
Line 204 ⟶ 206:
|accessdate = 3 април 2008}}</ref> Причината за тази промяна засега е неизвестна.
 
По последна информация базирана на многобройни измервания, направени от сондите Касини, Вояджър и Пионер, е обявено през септември 2007 г., че денонощието на Сатурн е 10 часа 32 мин. и 35 сек.<ref name="Anderson2007">{{cite journal|author=J.D. Anderson and G. Schubert|journal=Science|title=Saturn's gravitational field, internal rotation, and interior structure|volume=317|pages=1384- – 1387|year=2007|url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/317/5843/1384}}</ref>
 
== Пръстените на Сатурн ==
Line 223 ⟶ 225:
|date = 2000
|last = Chan
|first = Gary}}</ref> В писмото до своя благодетел, херцогът на [[Тоскана]], Галилей пише:<br/> „''Сатурн не е сам, а е съставен от три части, които почти се докосват и не се движат или изменят една спрямо друга. Подредени са на една права, успоредна на [[зодиак]]а, средната част е Сатурн, който е около три пъти по-голям от страничните части''“.<br/>Галилео също е описал Сатурн като имащ „уши“. През [[1612]] г. [[Земя]]та пресича равнината на пръстените, вследствие на което те стават невидими и през [[1613]] г., след като Земята се отдалечава от равнината им, те отново стават наблюдаеми. Това явление обърква допълнително Галилео, който смятал пръстените на Сатурн за „дръжки“, стърчащи от двете страни на диска на планетата.<ref name="history_of_the_rings">{{cite web|url=http://www2.jpl.nasa.gov/saturn/back.html|title=Historical Background of Saturn's Rings|accessdate=4 април 2008|work=Saturn Ring Plane Crossings of 1995- – 1996|first=Ron|last=Baalke|publisher=Jet Propulsion Laboratory}}</ref>
 
През [[1655]] г. [[Кристиян Хюйгенс]] наблюдава и правилно описва пръстените, използвайки много по-мощен телескоп от този на Галилей. През [[1675]] г. [[Джовани Доменико Касини]] открива, че пръстените се състоят от множество тесни пръстени с пролуки между тях. Най-голямата пролука в пръстените носи неговото име &mdash; ''[[деление на Касини]]''.<ref>{{cite web
Line 269 ⟶ 271:
 
=== „Спиците“ на пръстените ===
[[File: Voyager 2 - Saturn Rings - 3085 7800 2.png|thumb|150px|"Спици"„Спици“ в ''пръстен Б'' заснети от [[Вояджър 2]] през [[1981]] г.]]
 
Преди [[1980]] г. се смяташе, че структурата на пръстените на Сатурн е диктувана изцяло от гравитацията. По време на мисиите на апаратите [[Вояджър (програма)|Вояджър]] бяха наблюдавани тъмни радиални линии по ''пръстен Б'', впоследстие наречени „спици“, чието продължително съществуване и въртене като едно цяло не може да се обясни от [[орбитална механика|орбиталната механика]].<ref name="Spokes 2">{{cite web
Line 276 ⟶ 278:
|publisher = The Planetary Society
|date = 2007
|accessdate = 4 април 2008}}</ref> Предполага се, че те са последица от [[електромагнетизъм|електромагнитни]] взаимодействия, тъй като се въртят в почти пълен синхрон с [[магнитосфера]]та на Сатурн. Точният механизъм на тяхното образуване обаче все още е неизвестен.<ref>{{cite web
|url = http://www.solarviews.com/eng/saturnrings.htm
|title = Saturn's Magnificent Rings
Line 297 ⟶ 299:
[[Картинка:Saturn family.jpg|мини|200п|Системата от естествени спътници около Сатурн.]]
 
Сатурн има голям брой [[естествен спътник|естествени спътници]] (60 известни до момента, изключвайки огромния брой тела, съставящи пръстените), 52 от които са именувани. Някои от спътниците са много малки: 34 са по-малки от 10 km в диаметър, а други 13 по-малки от 50 km в диаметър.<ref name="Saturn moons">{{cite web
|url = http://www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/satsatdata.html|title=Saturn's Known Satellites
|accessdate=2007-05-23|archiveurl=http://web.archive.org/20030707063315/www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/satsatdata.html|archivedate=2003-07-07}}</ref> Освен това има 3 небесни тела, за които се предполага, че може да са спътници, но може и да са просто големи образувания от прах в пръстените на планетата.
Line 312 ⟶ 314:
| volume = 319
| issue = 5868
| pages = 1380- – 1384
| publisher = AAAS
| date = 2008 March 07
Line 325 ⟶ 327:
== Изследване на Сатурн ==
{{основна|Изследване на Сатурн}}
 
=== Пионер 11 ===
{{основна|Пионер 11}}
Line 346 ⟶ 349:
=== Касини-Хюйгенс ===
{{основна|Касини-Хюйгенс}}
=== Предишни и настоящи мисии ===▼
 
▲=== Предишни и настоящи мисии ===
{| class="wikitable"
|-
Line 416 ⟶ 419:
 
== Наблюдение на Сатурн ==
[[Картинка:Saturnoppositions.jpg|thumb|[[Астрономическа опозиция|Опозиции]] на Сатурн: 2001- – 2029]]
Сатурн е най-отдалечената от петте планети, които са лесно видими с невъоръжено око, другите четири са [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Марс (планета)|Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]] (Уран и [[4 Веста]] са видими само при много тъмно небе), и е последната планета, която ранните астрономи откриват преди Уран през 1781 г.
 
Line 452 ⟶ 455:
| volume=305
| issue=5689
| pages=1414- – 1415
| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/305/5689/1414
| accessdate=2007-04-30}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сатурн_(планета)“.