Марко Цепенков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
През [[1888]] година Министерството на народното просвещение в [[София]] започва да издава “[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]”. Марко Цепенков се свързва с проф. [[Иван Шишманов]], на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в гр. София. До [[1900]] година обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.</ref>
Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през [[1896]] година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той
Със своето дело той изпълнява най – съкровеното си желание, за което трогателно пише: „ ''Вечен спомен да остаам, на мой народ бугарски ...''“.
== Външни препратки ==
| |||