Остров Принц Едуард: Разлика между версии

| Название = Остров Принц Едуард

| Флаг = Flag of Prince Edward Island.svg

| Герб =

| Девиз = Parva Sub Ingenti <br/> «Малък„Малък под защитата на великото»великото“

| Карта = Prince Edward Island-map.png

| Столица = Шарлъттаун

| Голям град = Шарлъттаун

| Фамилията на Губернатора = Хейгерман

| Името на Губернатора = Барбара

| Подрен по площ от териториите и провинциите на Канада = 13

| Площ = 5660

| Площ Суша =

| Площ Вода =

| Процент Вода = 0

| Население Номер = 10

| Население = 140 тыс.

| Дата на основаването на Штата = [[1 юли]] [[1873]]

| Номер = 8

| Часов Пояс = [[Время гринвичского меридиана|ВГМ]]-4

| Широта1 =

| Широта2 =

| Дългота1 =

| Дългота2 =

| Пощенски код = PE

| ISO = CA-PE

| Сайт = http://www.gov.pe.ca/

Островът е изграден от седиментни скали, образували се преди 250- – 300 млн. години от праисторическите реки течащи по това време, носещи и натрупващи по течението си и в близките морета тиня, пясък и чакъл. През [[кватернер]]а остров Принц Едуарт е покрит с дебела ледена покривка и по това време целият остров е под нивото на океана. Преди около 15 хил. години ледниците се стопяват и оттеглят на север и сушата, освободила се от тежестта на ледника бързо се издига, в резултат на което се образува острова в приблизително сегашната си конфигурация. Този процес не е престанал и досега и според геоложки и геодезически измервания островът се издига с 1 мм на всеки 10 години.

Островът е обитаван от древни времена от племена от индианския народ микмак, които наричат острова Епеквикт (Epekwikt), което в превод означава "почивка„почивка върху вълните"вълните“.

Северното крайбрежие на острова е открито на 1 юли 1534 г.<ref>Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 89. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/</ref> от френския мореплавател [[Жак Картие]] по време на първото му плаване за търсене на т.н. "Северозападен„Северозападен проход"проход“, който нарича острова Ил дьо Сен Жан. През следващите 200 години европейски, преди всичко френски преселници-рибари се настаняват на острова, създават свои селища и развиват земеделие и риболов.

В периода от 1745 до 1758 на острова се провеждат няколко сражения между английските войски и френския гарнизон базиран в Порт ла Жое (сега [[Шарлъттаун]]). В крайна сметка с договорът от Париж от 1763 г., който слага края на [[Седемгодишната война]] островът преминава под владението на Англия и става нейна колония. Първият британски губернатор на острова става Уолтър Патерсън (1735/42- – 1798), който е назначен на този пост през 1769 г. и, който провежда политика целяща изгонването на френските заселници и преселването на нови ирлански имигранти. Неофициално по това време островът се нарича Нова Ирландия.

През 1787 г. Патерсън е уволнен и за негов приемник е назначен Едмънд Фанинг (1739- – 1818), като остава на този пост до 1804 г. По настояване на новия губернатор остров Ил дьо Сен Жан (на английски Сейнт Джон) с декрет на британския крал от 29 ноември 1798 г. е преименуван на остров Принц Едуард в чест на командващият по това време английски войски в [[Северна Америка]] принц [[Едуард Август]], херцог на Кент (1767- – 1820), четвърти син на крал [[Джордж III]]. (Принц Едуард по-късно става баща на бъдещата кралица [[Виктория]]).

Остров Принц Едуард е не само най-малката по площ провинция на Канада, но и най-малката по население (като се изключат трите територии на [[Канада]] [[Юкон]], [[Северозападни територии]] и [[Нунавут]]). Преброяването през 2011 г. отчита 140 204 човека, което прави по 24,8 души на км².

По време на първото официално преброяване на населението през 1851 г. на острова живеят 62 678 жители, а към момента на присъединяването на колонията към Канада населението наближава 100 хил жители – 94 021 (1871 г.). След влизането на острова в конфедерацията населението бавно се увеличава до началото на 20 век, след което се наблюдава намаляване на населението до 88 хил. души през 1931 г. От този момент нататък демографските изследвания показват, че макар и бавно, но с постоянен прираст (около 1 %) населението отново започва бавно да се покачва, като през 1961 г. отново надхвърля 100 хил. жители. По време на последното преброяване през 2011 г. в провинцията живеят 140 204 човека.

Друга "интересна"„интересна“ особеност на острова е тази, че със закон от 1976 г. е забранено използването на алуминиеви и пластмасови кутии и бутилки за еднократна употреба за бира, безалкохолни напитки и консерви. Използват се единствено стъклени съдове за многократна употреба. Част от тази забрана е вдигната през 2008 г.

[[File:Confederation Bridge from Prince Edward Island 16x9.jpg|thumb|250px|"Мостът„Мостът на Конфедерацията"Конфедерацията“ (Confederation Bridge), свързващ острова с останалата част на Канада]]

Втори по значение след морския транспорт е шосейният. На 1 юни 1997 г. е пуснат в експлоатация т.н. "Мост„Мост на Конфедерацията"Конфедерацията“ (Confederation Bridge) с дължина 13,3 км, който осъществява сухоземна връзка на острова (при град Борден) с останалата част на [[Канада]] (нос Журимейн, провинция [[Ню Брунсуик]]). Островът е най-гъстата шосейна мрежа от всички провинции на Канада – 3 824 км с твърдо покритие и 1 558 км макадам. До острова са осъществени и две сезонни фериботни връзки: първата от пристанището Карибу в провинция [[Нова Шотландия]] до пристанището на градчето Ууд Айлънд (в най-южната точка на острова) и втората от пристанището Съри (на източното крайбрежие) до островите Магдален в централната част на залива Сейнт Лорънс.