Странджа (организация): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
Одринското дружество „Странджа“ е създадено като легална организация на през 1896 година в град [[Варна]] от преселници от Одринския вилает в Княжество България, начело с [[Петко Киряков]]. Само два месеца след основаването на дружество „Странджа“ през декември 1896 година в Бургас бил свикан учредителният конгрес на тракийската емиграция в страната. Под редакторството на [[Никола Драгулев]] през същата година излиза и първият брой на печатния орган на дружеството вестник [[Странджа (1896 - 1899)|„Странджа“]]. Той бил активен пропагандатор на идеята за организиране на нови дружества, клонове на Варненското дружество. Този пример бил последван от бежанците-тракийци от Бургас, Пловдив, Айтос, Ямбол, Поморие, Провадия, Карнобат, Хасково и други. Главната причина за бързото разрастване мрежата на емигрантските тракийски дружества били назрелите условия за организиране на тракийската емиграция и неуморната работа на ръководителите на Централното Варненско дружество - братята Никола и [[Петър Драгулев]]и и капитан Петко войвода.
Дружество „ Странджа” е замислено не като тясно местно образувание в границите само на град Варна , а като основна централна структура , обхващаща цялата тракийска емиграция в княжеството и единствата организация подържаща вътрешни отношения със териториите на Одринско , Лозенградско и Малко Търновско по това време. С това се обяснява по късното образуване на негови клонове в местата населени с тракийски емигранти в цялото Княжество.
Печатен орган на дружеството е прието да бъде издавания от Петър Драгулев в-к „Странджа”.
За да бъде легитимно дружество „Странджа” представя официален Устав съобразен със ситуацията в България по това време.Целта на дружество „Странджа” посочена в т.5 от първоначалния Устав на дружеството:
„ Нравственото и умствено развитие на българщината в Одринско” т. е. просветителска дейност. В устава са посочени следните дейности.
- Дасе подържат с пари училищата и църквите в общините в Одринска област, а също и учителите и свещениците;
- Да се подържат бедни ученици от Одринския вилает, а също в Турция , България и чужбина със задължението да се завърнат в родния си край;
- Да се изпращат учители и духовници от България на работа в Одринско;
- „С един печатен орган” (в-к „Странджа”) „да се бранят политическите и духовни интереси на християнството, преимуществено на българското там население”;
- „Дружеството да е посредник между народа в свободна България и населението в Одринско при възможни и удобни случаи, да се застъпват по начин легален и целесъобразен пред правителсвата в България или други държави за запазване на духовните и политическите права на българщината в този край.”
В същото това време хора закърмени с идеите за национално Освобождение на България и българите от турско робство ,като Петко Киряков и Петър Драгулев със сигурност са имали и по други цели за достигане от дружество „Странджа”, но за да бъде легитимно и регистрирано дружеството те не са били могли да бъдат описани в официалния Устав на дружеството .
Посочената в т5 от първоначалния Устав цел да се запази българското самосъзнание на населението в Одринско и неговите права са формулирани по начин, осигуряващ легитимност на организацията, но в т6 на същия Устав се казва: „ Тази цел е неизменима, но разширима”, което доказва, че замисълът за създаване на тази организация не се изчерпва само с цитираната по горе цел от т5 на този Устав.
Само няколко месеца след образуването на митинг, състоял се на 29 декември 1896 г., председателствуван от Петко Войвода, е приета Резолюция, която разширява целта на дружеството по следния начин:
„ Македонците и тракийците не искат други реформи , които Турция би обещала, те не ще се умиротворят, докато не постигнат пълната си политическа свобода и своето самоуправление.”. Тази Резолюция е съставена и подписана от Петър Драгулев.
През 1896 и 1897 г. дружество „ Странджа” се разширява.Негови клонове са учредени същата година в Бургас, а нследващата година в градовете Айтос,Карнобат, Хасково, Пловдив и др. На 19.02.1897 г. в Бургас се състои Учредителен конгрес на дружеството, като пристигат представители на всички клонове на дружеството от цялата страна (общо 36 делегата) Този конгрес ръководен от Петър Драгулев се взимат основните насоки за освободителното движение За Одринско и Беломорска Тракия.
Дневен ред е – „създаване на дружество на всички прокудени от Южна Тракия”. Конгресът преизбира ръководството на дружеството, орган на дружеството остава в-к „Странджа”. Но основнотое, че на този конгрес дружество „Странджа” поема задачата за да ръководи емиграцията от Одринско и Беломорска Тракия и организирането на въстание в тези области. Взима се Решение за създаване на чети.
1. Изгаждането на клонове на дружество „ Странджа” продължава и след Конгреса.
2. Със задължение да приемат и изпращат заминаващите си от Одрин и други градове се изграждат гранични пунктове. Началниците на пуктовете в Ясна поляна, Росеново, Желязково, Голямо Буково и Чепеларе подготвят складове за оръжие.
Създават се нелегални канали за пренасяне на в-к „Странджа” към Малко Търново, Бунар Хисар , Лозенград , Одрин, а чрез дружеството в Чепеларе към Беломорска Тракия.
Освен с посочените в първоначалния Устав на дружеството дейности , дейността му , а от там и на неговия председател се разширява в следните насоки:
І. Дружеството организира освободителното движение в поробените територии на Тракия , изпращането на чети и доставка на оръжие.
За организиране и изпращане на чети се образува тайна революционна група с ръководител Капитан Петко и членове Петър Драгулев, М. Ковачев, П.Сталов, и Гр. Петров. Изращаните чети са били сформирани за защита на местното население от турския произвол, но са и „организационни”, понеже са имали и предназначение да контактуват с местното населениие и да спомагат за изграждане на вътрешна революционна мрежа.
Изпратени са две чети: четата на Минчо Томов и четата на Димитър Станчев.
ІІ. Борба за самостоятелна Българска Църква в териториите и почерноморието , където изкуствено се шири гръцко влияние.
По Черноморието и в Тракия в църквите се е четяло Светото Евангелие на гръцки, като Гърция е искала да разшири влиянието си чрез агитации и проповеди на гръцки даже по места , където изобщо е нямало гръцко население.;
ІІІ. Подържане на отношения със организации , които се борят за свободата на Македония.
Така през февруари 1897 година бил свикан и първи обединителен конгрес в [[Минков хан|Минковия хан]] в [[Бургас]]. След проведения първи конгрес обединеното вече дружество „Странджа“ осъществило различни инициативи и получило обществено признание. За изпълнение на своите задачи, тесен кръг делегати на конгреса в Бургас, начело с Петко войвода, [[Георги Кондолов]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] и други, създават таен революционен комитет. Тази помощен орган към централното ръководство във Варна имал за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в Тракия. След като през следващите години изпратили няколко чети в [[Странджа]] и в [[Родопите]], ръководителите на дружеството се убедили, че докато не се подготви местното население за борба, резултати не може да има. През 1899 г. Върховният македонски комитет (ВМК) избрал за свой председател [[Борис Сарафов]]. През следващата 1900 г. Сарафов направил на дружество „Странджа“ предложение за обединение, което се извършило на седмия конгрес на ВМК (30 юли – 5 август 1900 г.). Обединената организация започва да се нарича [[Върховен македоно-одрински комитет]].<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 157 - 190.</ref>
| |||