'''Монтаня̀рите''' ({{lang-fr|Montagnards}}) са политическа групировка, сформирана по време на [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г. Прозвището им монтаняри – в превод "планинци"„планинци“ – идва от мястото им в [[Конвент]]а, в който те влизат от октомври [[1791]] г. и където заемат горните редове в лявата половина. В действителност, групировката се състояла от парижки депутати, а нейннеин лидер бил [[Жорж Дантон]]. Към нея се присламчвалиприсъединили [[Жан-Пол Марат]], Коло д'Ербоа, Бийо–Верен, Мерлен дьо Дуе, Базир, Шабо и др. Монтанярите представляват дясното крило в [[якобинци|якобинската партия]]. В Националното събрание те са доста влиятелни, въпреки своята малочисленост. Доста по-слабо образовани са от [[жирондисти]]те, но за сметка на това са по-дръзки и напористи. Намират поддръжка основно в народната тълпа, вземат надмощие в Якобинския клуб и изгонват от него жирондистите. Те представят пред народните маси жирондистите като федералисти, радетели за федерално разделение на [[Франция]], докато самите монтаняри предлагат декрет за единството и неделимостта на [[република]]та.
След разгрома на жирондистиежирондистите на [[2 юни]] [[1793]] г., монтанярите обнародват конституция, която обаче никога не бива приведена в изпълнение. Монтанярите, оцелели след екзекуцията на Дантон и неговите най-верни сподвижници през април [[1794]] г., активно съдействат за контрареволюционния [[преврат]] 9 термидор (27–28 юли 1794), след който бива екзекутиран водачът на [[якобинци]]те [[Максимилиан Робеспиер]], но самият преврат в крайна сметка се обръща срещу тях.
