Производство на компютри в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 126:
Първата стъпка за защита на програмни продукти е направена пред 1974 г. в САЩ с учредяване на специална комисия по новите технологични приложения ({{lang-en|Commission on New Technological Uses, CONTU}}). Заключенията на CONTU са, че програмните продукти подлежат на авторска защита като обект на творчество по начин, подобен на защитата на [[Литературно произведение|литературни произведения]]. През 1980 г. САЩ добавят дефиниция на компютърна програма в своята [[Конституция на САЩ|конституция]] и дават възможност компютърните програми да бъдат защитавани. Приложен към [[Хардуер|компютърната техника]], законът защитава външния вид на компютъра и неговите модули, опроводяването на платките (''PCB artwork''), базите данни и програмите като последователност от инструкции и в частност съдържанието на програмите като последователност от байтове.
 
През 19601950 г. в България е приет ''Указ за изобретенията, техническите усъвършенствания и рационализаторските предложения''. Обектите на регулиране са: [[Изобретение|изобретения]]; крупни технически усъвършенствания; технически усъвършенствания; рационализаторски предложения. Въвежда се понятието [[авторско свидетелство]] за изобретение, според което макар и да се признава авторството, то се свързва неразривно с осъществяването на стопанска дейност (изобретателите придобиват право на възнаграждение, ако техническото постижение е използвано и това е установено), а тъй като средствата за производство са държавна собственост, на практика го одържавява. Авторското свидетелство премахва частния монопол върху интелектуалния продукт, който патентът защитава. Докато притежаването на патент е ограничение, което стимулира [[конкуренция]]та, авторското свидетелство прави интелектуалния продукт общодостъпен, признава изключителното право на държавата да използва произведението и всъщност премахва стимула и конкуренцията за създаване на интелектуален продукт. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bg-pravo.com/2009/12/4_29.html| заглавие= Лекции по право. Право на интелектуалната собственост. История на българското законодателство|достъп_дата = 10 октомври 2016}}</ref> През 1961 г. се приема ''Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения'', с който се забранява търговията с интелектуални права, обезсмисля се съществуването на патентен съд и на практика се узаконява копирането (всеки може да използва дадено изобретение безплатно). Основните постановки на закона се запазват до 1993 г. Приложен към компютърната техника, този закон защитава начина на функциониране на компютърната система и нейните модули като държавна интелектуална собственост.
 
Юридически погледнато, копирането има два аспекта – „новост“ (''novelty'') т.е. устройството като цяло не е описано в друг документ (патент), и „очевидност“ (''obviousness''), т.е. устройството не съдържа блокове (структури), вече описани поотделно в други документи (патенти). Функционалната съвместимост е също копиране, което попада под ударите за „новост“ и „очевидност“. Копирането на софтуер като част от функционалната съвместимост е урегулирано през 1984 г. с принципа за съвместимост без копиране (''compatibility without copying'')<ref>Dahmke M., „The Compaq Plus transportable computer with fixed disk“, Byte Magazine Vol.9, No.7, 1984</ref> в резултат на делата Apple срещу Flanklin Computers (1982 г.) и IBM срещу Compaq (1984 г.). Принципът на съвместимост без копиране се основава на метода за проектиране наречен „clean room design“, известен още като „Chineese Wall“. Ето защо в смисъла на липса на „новост“ и съществуваща „очевидност“, едно функционално съвместимо устройство може да се счита за копирано и без прототип, ако нарушава авторски права и/или патентни права. Например е делото между Apple и Samsung за ''slide-to-unlock'' функцията в мобилните телефони.