Производство на компютри в България: Разлика между версии

През 19601950 г. в България е приет ''Указ за изобретенията, техническите усъвършенствания и рационализаторските предложения''. Обектите на регулиране са: [[Изобретение|изобретения]]; крупни технически усъвършенствания; технически усъвършенствания; рационализаторски предложения. Въвежда се понятието [[авторско свидетелство]] за изобретение, според което макар и да се признава авторството, то се свързва неразривно с осъществяването на стопанска дейност (изобретателите придобиват право на възнаграждение, ако техническото постижение е използвано и това е установено), а тъй като средствата за производство са държавна собственост, на практика го одържавява. Авторското свидетелство премахва частния монопол върху интелектуалния продукт, който патентът защитава. Докато притежаването на патент е ограничение, което стимулира [[конкуренция]]та, авторското свидетелство прави интелектуалния продукт общодостъпен, признава изключителното право на държавата да използва произведението и всъщност премахва стимула и конкуренцията за създаване на интелектуален продукт. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bg-pravo.com/2009/12/4_29.html| заглавие= Лекции по право. Право на интелектуалната собственост. История на българското законодателство|достъп_дата = 10 октомври 2016}}</ref> През 1961 г. се приема ''Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения'', с който се забранява търговията с интелектуални права, обезсмисля се съществуването на патентен съд и на практика се узаконява копирането (всеки може да използва дадено изобретение безплатно). Основните постановки на закона се запазват до 1993 г. Приложен към компютърната техника, този закон защитава начина на функциониране на компютърната система и нейните модули като държавна интелектуална собственост.