Разлика между версии на „Медресе“

добавен източник; форматиране: 10x кавички, 3x заглавие-стил, 3x тире, URL, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
(добавен източник; форматиране: 10x кавички, 3x заглавие-стил, 3x тире, URL, интервал, нов ред (ползвайки Advisor))
[[файл:Storks samarkand.jpg|мини|250px|Медресе в [[Самарканд]]]]
 
'''Медресе''' ({{lang-ar|مدرسة}} - – ''мадраса'', буквално: "място„място, където се учи"учи“) е [[мюсюлмани|мюсюлманско]] средно или висше [[училище]],<ref>http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/медресе</ref> подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища ([[мектеб]]и), а също така и държавни служители в някои страни от [[Близкия изток]].
 
== История ==
Медресетата се разпространяват през [[9 век|9]]-[[13 век]] в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва [[ислям]]а. Обикновено се откриват към големите [[джамии]]. В учебната им програма влизат [[арабски език]], [[теология|теологически]], юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През [[Средновековие]]то медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.
 
== Образователна система ==
Във връзка с реорганизацията на образователната система през [[1960-те]] год. в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета:
* със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на [[Коран]]а е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]].
 
== Архитектура ==
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето "''Фарджек''" в [[Бухара]] от [[10 век]], незапазено; "''Низамие''" в Харгирда, [[Иран]] от [[12 век]]). През [[12 век|12]]-[[13 век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресето "''Ан-Нурия ал-Кубра''" в [[Дамаск]] от [[12 век]], "''Мустансирия''" в [[Багдад]] от [[13 век]] ), от [[13 век|13]]-[[14 век]] - – в Северна [[Африка]] (медресето "''Сафарин''" във [[Фес]] от [[13 век]] и "''Хасана''" в [[Кайро]] от [[14 век]]).
 
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка - – заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето "''Бу-Инания''" във [[Фес]] (от [[14 век]]), "''Улугбек''" в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и "''Мири-Араб''" в [[Бухара]] (от [[16 век]]).
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето "''Фарджек''" в [[Бухара]] от [[10 век]], незапазено; "''Низамие''" в Харгирда, [[Иран]] от [[12 век]]). През [[12 век|12]]-[[13 век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресето "''Ан-Нурия ал-Кубра''" в [[Дамаск]] от [[12 век]], "''Мустансирия''" в [[Багдад]] от [[13 век]] ), от [[13 век|13]]-[[14 век]] - в Северна [[Африка]] (медресето "''Сафарин''" във [[Фес]] от [[13 век]] и "''Хасана''" в [[Кайро]] от [[14 век]]).
 
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка - заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето "''Бу-Инания''" във [[Фес]] (от [[14 век]]), "''Улугбек''" в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и "''Мири-Араб''" в [[Бухара]] (от [[16 век]]).
 
[[Категория:Медресета| ]]