[[File:Kosygin at the Glassboro Summit.jpg|thumb|Съветският министър-председател [[Алексей Косигин]] (отпред) до американския президент [[Линдън Джонсън]] по време на срещата в Гласборо]]
Най-ясната проява на разведряване е серията от срещи между лидерите на двете суперсили и договорите, които се подписват. Малко по-рано през 1960те1960-те, преди периода на разведряване, Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия бива подписан на 05 Август 1963 г. По-късно през същото десетилетие, [[Договора за неразпространение на ядрените оръжия]] и Договора за употреба на ядрено оръжие в космоса са двете основни стъпки към разведряването. Въпреки това, тяхната роля е предимно за ограничаване на амбициите на трети страни, които биха заплашили двете суперсили. Безспорно най-значимото събитие преди подписването на споразуменията е изграждането на [[Гореща линия]] ‘червеният телефон’ (директна връзка между [[Кремъл]] и [[Белия дом]]) на 20.06.1963 г. Това създава доверие между двете страни и инициатива за процеса на разведряване.
Най-важните договори се съставят едва при администрацията на [[Никсън]] след 1969 г. Политическият консултативен комитет на [[Варшавския договор]], изпраща предложение до Запада, призовавайки за среща по ‘сигурността и сътрудничеството в Европа’. Западът се съгласява и започват преговорите за действително намаляване на ядрените възможности на двете суперсили. Това води до подписването на [[САЛТ]] 1 през 1972. Неговата цел е ограничаване ядрения арсенал на всяка от страните, макар скоро да са преустановени след разработването на ракетите с разнопосочен обсег. Същата година на подписването на [[САЛТ]] 1, са сключени и Конвенцията за биологично оръжие и Договорът за антибалистични ракети. През 1972 г. започват и преговорите за [[САЛТ]] 2.
По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975г1975 г, се изготвят Хелзинкските споразумения, които представляват редица договори по въпроси от икономика, политика и човешки права. Инициативата е на [[СССР]], включваща 35 страни от Европа.<ref>Lapennal, Ivo. Human Rights: Soviet Theory and Practice, Helsinki and International Law. Eastern Press (1977), p. 1.</ref> Сред дискутираните теми е и тази за нарушаването на човешките права в СССР. Съветската Конституция пряко нарушава Всеобщата декларацията за правата на човека на [[ООН]], като това става причина за ясното разделение между САЩ и СССР.<ref name="Lapenna14">Lapennal. ''Human Rights, p. 14-15.</ref> Администрацията на [[Картър]] подкрепя групи в защита на човешките права в Съветския съюз, при което [[Леонид Брежнев]] обвинява САЩ във вмешателство във вътрешните дела на други страни.<ref name="Lapenna14"/> Това провокира засилена дискусия дали е редна намесата на други страни при нарушаване на права в дадена държава. Основните разногласия във философията на демократичната и еднопартийната държава не позволяват съвместяване на този въпрос. СССР пристъпва към отбрана на своите вътрешни политики по човешките права, като напада американската подкрепа на страни като [[ЮАР]] и [[Чили]], известни със сериозните нарушения на правата на човека.<ref name="Lapenna14"/>
[[Image:Leonid Brezhnev and Richard Nixon talks in 1973.png|left|thumb|[[Леонид Брежнев]] (ляво) и [[Ричард Никсън]] (дясно) по време на посещението на Брежнев във Вашингтон юни 1973 г.; това е сред най-забележителните събития през разведряването.]]
