Отваря главното меню

Промени

шаблон Военно лице + илюстрации
{{към пояснение|Ханибал|Ханибал (пояснение)}}
{{Военно лице
{{Личност
| категорияиме = воененХанибал Барка
| описание = картагенски военачалник
| портрет = Mommsen p265.jpg
| портрет-описание = Предполагаем скулптуренСкулптурен портрет, за който се предполага, че наизобразява Ханибал
| дата на раждане = 247 г. пр. н. е.
| роден-място = [[Картаген]]
| починал-място на раждане = [[Гебзе|Либиса]], [[ВитинияКартаген]]
| вложкидата на смърт = 183 или 181 г. =пр. н. е.
| място на смърт = [[Гебзе|Либиса]], [[Витиния]]
{{Личност/Военен
| войни = [[Втора пуническа война]]<br>[[Римско-сирийска война]]
| категория = военен
| битки = [[Битка при Требия|Требия]]<br>[[Битка при Тразименското езеро|Тразименско езеро]]<br>[[Битка при Кана|Кана]]<br>[[Битка при Зама|Зама]]
| преданост = [[Картаген]]
| командвания = Главнокомандващ
| войни = [[Втора пуническа война]]
}}
| баща = [[Хамилкар Барка]]
}}
 
 
== Поход в Италия ==
 
[[File:Joseph Mallord William Turner 081.jpg|дясно|мини|300п|Ханибал и воините му в Алпите (картина на Дж. М. У. Търнър от 1810 година)]]
 
Без да дочака нападението на римляните, през пролетта на 218 година пр. н. е. Ханибал повежда армията си от Нови Картаген (днешна [[Картахена]]) през река Ибер ([[Ебро]]) и [[Пиринеи]]те към южна [[Галия]]. Преодолявайки [[Алпи]]те, в есента на същата година той слиза в долината на река Пад ([[По]]). В битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души.{{hrf|Smith|1867|334}}<ref>{{cite book | last = Mommsen | first = Theodor | title = The History of Rome. Том 2 | location = London | publisher = Richard Bentley | year = 1868 | url = https://books.google.bg/books?id=aEA9AAAAYAAJ | accessdate = 21.11.2016 | pages = 105–115}}</ref>
 
[[File:Hannibal route of invasion.gif|ляво|мини|300п|Пътят на Ханибал до Италия]]
 
Пресрещнат от римляните още в подножието на [[Алпи]]те, Ханибал преодолява съпротивата им и за две години прекосява [[Италия]] надлъж и нашир, печелейки три големи сражения благодарение на отличната си кавалерия и на тактиката си, основана на особеностите на терена и на познанията за психологията на противника. След [[Битка при Требия|победата при Требия]] през декември 218 г. пр. н. е. той вдига на оръжие срещу Рим всички галски племена в Северна Италия.{{hrf|Mommsen|1868|121-124}} На следващата пролет Ханибал преминава Апенините, примамва в засада и [[Битка при Тразименското езеро|избива]] войската на консула [[Гай Фламиний]] на брега на [[Тразименско езеро|Тразименското езеро]]. Възпаление, получено при тежкия преход през блатистата равнина на [[Арно]] малко по-рано, му струва зрението на едното око.{{hrf|Mommsen|1868|126-128}} След поражението на Фламиний римляните за известно време избягват мащабни стълкновения, но през 216 г. пр. н. е. дават най-голямата битка от началото на войната. В равнината край крепостта Кана в областта [[Апулия]] Ханибал обкръжава армията им, която със своите над 80 000 бойци надвишава близо два пъти броя на собствените му воини, и я унищожава.{{hrf|Mommsen|1868|135-138}}
 
[[File:Hannibal Slodtz Louvre MR2093.jpg|мини|дясно|200п|Ханибал с пръстените на римските конници, паднали при Кана (френска скулптура от началото на XVIII век)]]
 
Сочена от военни теоретици през ХХ век като идеалния образец на битка за унищожение на врага<ref>Holmes, Terence M. [https://muse.jhu.edu/article/44269/pdf Classical Blitzkrieg: The Untimely Modernity of Schlieffen's Cannae Programme.] Във: The Journal of Military History, т. 67, кн. 3 (2003), с. 745</ref>, [[Битка при Кана|победата на Ханибал при Кана]] има за непосредствена последица разпадането на италийската конфедерация. От съюза си с Рим се отмятат повечето племена и градове на Южна Италия. На страната на Ханибал се обявяват и мощни противници в [[Сицилия]] и на [[Балкани]]те – градът–държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|Македонското царство]].{{hrf|Mommsen|1868|140-142}} Въпреки това и въпреки победите в още няколко сражения, той не получава адекватна подкрепа от Картаген и през следващите години започва да губи съюзниците си един след друг. За да спаси един от тях – [[Капуа]] (главния град на областта [[Кампания]]), през 211 г. пр. н. е. Ханибал напада самия Рим, но безрезултатно. През 209 г. пр. н. е. той губи и най-големия от гръцките градове в Италия – [[Тарент]].{{hrf|Mommsen|1868|178-182}}<ref>{{cite book | last = Cook | first = S. A. (ред.) | title = The Cambridge Ancient History. Том VIII | year = 1930 | location = Cambridge | publisher = | url = https://ia601406.us.archive.org/29/items/cambridgeancient015569mbp/cambridgeancient015569mbp.pdf | accessdate = 21.11.2016 | pages = 79–82}}</ref> С отмятането на италийците и [[Битка при Метавър|поражението при Метавър]] на брат му [[Хасдрубал Барка|Хасдрубал]], дошъл на помощ с войска от Иберия, през 207 г. пр. н. е. Ханибал е принуден да се оттегли в най-южната част на Апенините – областта [[Брутиум|Брутий]].{{hrf|Cook|1930|95}}