Атанасовско езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
|брой_езера =
}}
'''Атанасовското езеро''' е [[езеро]], разположено в границите на [[Бургас]], между кварталите [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]] и [[Сарафово]] и западно от тях. То е част от [[Бургаски влажни зони|Бургаския езерен комплекс]] и граничи на изток чрез ''Атанасовска коса'', която представлява около 1 km дълга [[пясъчна коса]] с [[Черно море]]. ЕзеротоПътят еБургас крайбрежно иВарна предлагаразделя голямо разнообразиеезерото на [[растения|растителния]]две половини, но те се различават и [[животни|животинския]]по свят,своите катохарактеристики. Северната част оте тяхс салиманен защитенихарактер, ота [[Законюжната зае биологичнотос разнообразие|Законабелези зана биологичнотолагуна. разнообразие]]Общата иплощ на езерото е 1690 ха, дълго е близо 9 км, широко 4.3 км. Естествените крайбрежни местообитания са световнопревърнати в солници през 1906 застрашениг. АтанасовскотоВодното езероогледало е свързаноразделено чрезна множествобасейни каналис различна големина с Чернопомощта море,на посредствомдиги и валове. Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени.
 
които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 [[ха]], с близо 9&nbsp;км дължина и 4,3&nbsp;км ширина, както 0.8-0.9&nbsp;м дълбочина.<ref name="ПВБ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-05-9 |автор=Птиците в България|издател= |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |формат=}}</ref>
Добивът на сол се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Това е един добър пример как стопанската дейност може да не вреди, а напротив да подпомага и пази благоприятните условията за съществуването на голямо биоразнообразие в района.
 
== Обща информация ==
Поради високата [[соленост]] на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за [[Солници|солодобив]] по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява.<ref name="ПВБ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-05-9|автор=Птиците в България|издател=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|формат=}}</ref> Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава, по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, [[Летище Бургас]] и за [[Варна]]. Стария път и ж.п. линията Бургас-[[Поморие]] преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с [[Черно море]] посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава, заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40&nbsp;000 [[Тон (мярка)|тона]] [[морска сол]].
 
Важно е езерото да бъде защитено от наводнения и затова служи 23-километровият обходен канал, който обгражда цялото езеро и отвежда сладките води в морето. Осладняването на водата и рязката промяна на солеността водят до гибелта на соленолюбивите обитатели, а така се губи голяма част от храната на птиците, които го населяват.
 
През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен [[резерват]]. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията "поддържан резерват". През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на "Лукойл" е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на [[МОСВ]].