Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
През 203 г. пр. н. е. – година след като [[Сципион Африкански|Сципион]] нахлува в коренните територии на Картаген в днешен [[Тунис]] – Ханибал напуска Италия и по море се прехвърля с ветераните си в Африка, за да защити родния си град. Решителният сблъсък между двамата пълководци се състои през есента на следващата година. [[Битката при Зама]] завършва с пълен разгром на Ханибаловата армия от римските легиони и конницата на нумидийския вожд [[Масиниса]].{{hrf|Cook|1930|103–106}}<ref>{{cite book | last = Lazenby | first = John Francis | title = Hannibal's War: A Miltary History of the Second Punic War | publisher = University of Oklahoma Press | year = 1998 | isbn = 9780806130040 | url = https://books.google.bg/books?id=VTart9CwmMsC | accessdate = 21.11.2016 | pages = 221–225 }}</ref> Ханибал успява да се измъкне от бойното поле и убеждава сънародниците си да приемат мирните условия на Сципион, пресичайки гласовете за съпротива до край.{{hrf|Lazenby|1998|229}}
 
След сключването на мирния договор Ханибал се заема да укрепи финансово картагенската държава, натоварена с изплащането на значителна ежегодна контрибуция на Рим. Избран за [[суфет]] през 196 г. пр. н. е., той възпрепятства въвеждането на допълнителни данъци, а недостигащите за контрибуцията средства намира чрез събиране на недоборите и отстраняване на паричните злоупотреби на богаташите. За да елиминира политическата съпротива срещу тази политика, Ханибал прокарва и важна конституционна реформа – премахва пожизнения статут на така наречените „съдии“ от управляващия Съвет на 104–мата и го заменя с едногодишен мандат. Тъй като тази политика намира подкрепа сред мнозинството от гражданите, противниците му се заемат да отстранят Ханибал, като го набеждават в Рим, че готви нова война с подкрепата на сирийския цар [[Антиох III]]. Когато римски делегати пристигат в Картаген, Ханибал не дочаква официалното искане за екстрадирането му в Рим и бяга с кораб на изток.{{hrf|Кораблев|1976|[http://www.sno.pro1.ru/lib/korab/6-2.htm 306–311]}}
След войната е избран за [[суфет]] през 192 година пр. Хр., но след като провежда непопулярни реформи, заминава в доброволно изгнание при [[Селевкиди]]те, в [[Армения]] и [[Витиния]].
 
Ханибал Барка се самоубива с отрова, за да не бъде пленен от [[Римска република|римляните]], около 182 година пр. Хр. във витинския град [[Гебзе|Либиса]].