Стефан Кисов: Разлика между версии

729 байта добавени ,  преди 6 години
редакция без резюме
м (форматиране: 4x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor))
Редакция без резюме
 
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III- – а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]].
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- – а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
 
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българската война]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст.
 
След края на войната е назначен за командир на I- – а Пехотна Софийска бригада.
 
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
 
== Военни звания ==
* [[Подпоручик]] (19 май 1876)<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 2 | page = 101}}</ref>
* [[Поручик]] (8 септември 1879)
* [[Капитан]] (24 март 1883)
* [[Майор]] (20 септември 1885)
* [[Подполковник]] (18 май 1888)
* [[Полковник]] (18 септември 1902)
 
== Съчинения ==
 
== Източници ==
* {{cite book | title = Съединението 1885 - – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}
* Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.