Византийци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
(резюмето е премахнато)
Ред 3:
Макар и сравнително рядко срещан в източноримските хроники преди 1453 г., под стилизирания [[термин]] "византийци" (Βυζάντιοι) се подразбирали само и единствено жителите на Константинопол. Жителите на града, обаче, се възприемали като '''римляни''', а не като "византийци" - термин, който не е актуален в тогавашната текуща реалност. С известна уговорка терминът "византийци" (в случаите, когато визира жителите на цялата империя) може с пълно право да се счита за [[неологизъм]], който води началото си едва от 1557 г., т.е. използван е за първи път от западната историография един век след завоюването на Константинопол (sic!) от османските [[турци]] през 1453 г.
 
Терминът "''ромеи''" (наред с "''романи''" на латински език, "''руми''" на персийски, арабски и турски език, "''римляни''" на български език и т. нат.) всъщност сам по себе си се явява политоним, а не [[етноним]]. След 212 г. етническият произход никога повече не е от съществено значение за поданиците на Римската империя. По-късно през Средновековието, византиец често е приемано като тъждествено на [[грък]], често дори без самият византиец да е етнически грък.
 
== Етимология ==
Ред 36:
 
== Подигравателно значение ==
В [[българска историография|българската историография]] е много разпространена употребата на термина ''византийци'' за поданиците на някогашната Източна Римска империя. Това обстоятелство се предопределя от отрицателната конотация и обремененост на израза с качеството ''лукавост,лицемерие,подлост,продажност'', произлизащо етимологически от [[Лука (евангелист)|Лука]], единствения [[евангелист]] неевреин и грък по [[народ]]ност (т.е. ''византиец'' и в българския разговорен език[[фолклор]] е тъждествено понятие на ''лукав'', демек ''хитър'').
 
== Допълнителна информация ==