Лазар Томов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
АспарухДуло (беседа | приноси) Премахната редакция на турски вандал |
|||
Ред 34:
[[File:BASA-417K-2-8-1-Lazar Tomov.JPG|мини|250п|Лазар Томов като млад]]
[[File:Ilinden Organisation 14 April 1942.jpg|мини|250п|Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов]]
На 23 май 1941 година след [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|навлизането на българските войски във Вардарска Македония]] Томов се завръща в [[Скопие]], където носи знамето на дружеството [[Вардарски юнак]], което е опазил след неговото закриване през 1918 година<ref name="Makedonia">Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21</ref>. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля<ref>Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва: {{Цитат|Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в [[ООН]], в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - [[Георги Попхристов]], [[Андон Кьосето]], [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]], Лазар Томов, [[Александра Хаджидимова]], съпругата на [[Васил Чекаларов]] Олга Чекаларова - се обявяват в специална декларация против югославските претенции.<ref>Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 - 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 134.</ref>
|