Метадон: Разлика между версии

Метадонът (продаван и  под търговската марка Долофин) е опиод[[опиоид]] използван за лечение на болка и като [[Метадонова терапия|поддържаща терапия]] или като помощ при детоксикация на хора със [[Разстройства свързани с употребата на опиоиди|зависимост към опиодиопиоиди]]. Детоксикация използваща метадон може да бъде направена сравнително бързо, за по-малко от месец или постепенно за около шест месеца. Метадонът се натрупва в организма постепенно, затова една единична доза има краткотраен ефект, а максимален ефект се достига след пет дни на употреба. Ефектът трае около шест часа след прием на единична доза и ден и половина при прием с продължителна употреба при хора с нормална ченодробна функция. Метадонът обикновено се приема през устата и рядко чрез инжектиране в мускул или вена.

Страничните ефекти са подобни като тези на други опиодиопиоиди. Обикновено те включват световъртеж, сънливост, повръщане и потене. Сериозните рискове включват злоупотреба с опиодиопиоиди или риск от затруднено дишане. Може да възникне и сърдечна аритмия включваща продължителен QT. Броят на смъртните случаи в Съединените Щати, включващи натравяне с метадон, през 2011 са 4,418, което е 26% от всичките смъртни случаи от натравяне с опиодиопиоиди. Рисковете са по-високи с по-големите дози. Метадонът е създаден чрез химичен синтез и въздейства върху опиоднитеопиоидните рецептори.

Метадонът е разработен в [[Германия]] около 1937 до 1939 година от Густав Ерхарт и Макс Бокмил. Одобрено е за използване в [[Съединени американски щати|Съединените Щати]] през 1947 година. Метадонът е в списъка на основните лекарства на световната здравна организация. В световен мащаб през 2013 година са произведени около 41,400 килограма. Регламентиран е подобно на други наркотични вещества. В Съединените Щати производството е сравнително евтино.

Метадонът има по-слабо изразен еуфоричен ефект, отколкото този на другите опиати в дози, достатъчни за ефективно потискане на [[Абстиненция|абстинентния]] синдром и наркотичния глад. Във високи дози обаче метадонът също има забележим еуфоричен ефект. Той също създава чувството за благополучие, макар и не толкова силно изразено, както при хероина. Проблемът е в това, че метадонът сам по себе си е много пристрастяващ опиоид, както физически, така и психически. Синдромът на абстиненция от метадон е много по-тежък от този на който и да е от другите наркотици, които той заменя. Зависимият от хероин може да продължи да използва метадон, за да избегне преминаването през сиптомите на абстиненцията , по същия начин както първоначалното му злоупотребяване с хероин. С други думи, метадонът е много често избор за опиоидна терапия на зависимостта от хероин. Често се получават ситуации, в които човек просто сменя един вид зависимост с друг. Голямо разочарование е, когато зависимият се обърне към някого за помощ, изведнъж да установи, че се е оказал в много по-лоша ситуация.

[[Зависимост]] от Метадон е сериозен медицински и социален проблем.