Уикипедия

Подводен крайцер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 9:
 
== Подводните крайцери в Първата световна война ==
=== История на появата на ления подводните крайцери ===
Първите построени бойни подводни лодки се отличават с малка водоизместимост, около 150 тона, и крайно малка [[автономност на кораба|автономност]]. Задачата на новият вид оръжие става отбраната на [[рейд (морски термин)|рейдовете]] и заливите от тежките кораби на противника. След това се появяват средните подводни лодки, с водоизместимост 400 – 700 тона и предназначени за позиционна борба в [[акватория]]та на морето. По-големите лодки, с водоизместимост от 800 тона, се считат за океански и вече могат да извършват крайцерски походи. [[Първата световна война]] почти веднага нагледно показва, че освен вече поставените задачи подводните лодки могат успешно да препятстват на търговското съдоходство, за което на субмарините започват да поставят и артилерийски оръдия, като най-евтиното и удобно средство за потопяване на невъоръжените съдове. Логично продължение на развитието на тази концепция и става и създаването по аналогия с [[Лек крайцер|леките]] и [[спомагателен крайцер|спомагателните]] [[крайцер]]и на подводни крайцери, като кораби, способни да извършват дълги автономни походи и да потопяват търговските кораби на голямо удаление от местата на своето базиране. поради спецификата на театъра и съотношението на силите между воюващите страни такава идея е преди всичко актуална за Германия.
Первые построенные боевые подводные лодки отличались малым водоизмещением, около 150 тонн, и крайне малой автономностью. Задачей нового вида оружия стала оборона рейдов и гаваней от тяжёлых кораблей противника. Затем появились средние подводные лодки, имевшие водоизмещение 400 – 700 тонн и предназначенные для позиционной борьбы в акваториях морей. Более крупные лодки, водоизмещением от 800 тонн, считались океанскими и уже могли совершать крайцерски походы. [[Первая мировая война]] почти сразу наглядно показала, что кроме уже поставленных задач подводные лодки могут успешно препятствовать торговому судоходству, для чего на субмаринах стали устанавливать артиллерийские орудия, как наиболее дешёвое и удобное средство потопления безоружных судов. Логичным продолжением развития этой концепции и стало создание по аналогии с [[Лёгкий крайцер|лёгкими]] и [[Вспомогательный крайцер|вспомогательными]] [[крайцер]]и подводни крайцери, как кораблей, способных совершать длительные автономные походы и топить торговые корабли на большом удалении от мест своего базирования. В силу специфики театра и соотношения сил воюющих сторон такая идея была прежде всего актуальна для Германии.
 
Подводните крайцери на Първата световна война са обединени от голямата водоизместимост, като правило надвишаващо 1500 тона, наличието на голямокалибрено артилерийско въоръжение, солидният запас от торпеда, големият запас ход и високата скорост при надводен ход.
Подводные крейсера Первой мировой войны объединяет большое водоизмещение, как правило превышающее 1500 тонн, наличие крупнокалиберного артиллерийского вооружения, солидный запас торпед, большой запас хода и высокая скорость надводного хода.
 
=== Германските подводни крайцери ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Подводен_крайцер“.